Регионалният министър очерта стратегическите пътни обекти, които трябва да свържат Северна и Южна България. В момента няма нито една достатъчно широка пътна артерия в посока север-юг. Само отчасти е изградена магистрала "Струма". Ако трасето през Кресненското дефиле не бъде построено, няма да бъдем конкурентоспособни и ще загубим възможности за развитие на икономиката ни за сметка на Сърбия и Северна Македония, предупреди вицепремиерът.
Другата важна връзка по направлението север-юг е магистралата "Русе - Велико Търново". Започна реалната работа по тунела под Шипка. Планирано е изграждането и на тунели под прохода Петрохан и по протежението на бъдещата автомагистрала "Черно море".
Трябва да се възложи и проектиране на четирилентов път между Ямбол и Лесово, който да поеме увеличения трафик. Има заявка за повишаване на товаропотока от турска страна с над 30 на сто, съобщи Караджов. Идващият от Истанбул товаропоток се разделя на север към Румъния и на запад през Сърбия. Трафикът към Румъния трябва да се пренасочи през Лесово. Трасето към пункта от турска страна вече е рехабилитирано. Ще увеличим капацитета на граничния пункт от българска страна, но след него започва двулентов път, който минава и през населени места. Това е предпоставка за рисково движение. Затова предстои Пътната агенция да обяви обществена поръчка за оценка на въздействието върху пътната безопасност на първокласния път Ямбол - Лесово, за да се намери целесъобразно решение за уширяване на трасето.
Министърът отбеляза, че инвестициите в регионите не са съсредоточени единствено в пътната инфраструктура. До 2027 г. ще разполагаме с ресурс от 6,6 млрд. лв. по Програмата за развитие на регионите. Около 3,5 млрд. лв. ще се инвестират по първите ѝ два приоритета – за градско и за териториално развитие. Този ресурс може да бъде надграждан от почти всички останали европейски програми. Около 3 млрд. лв. са предвидени за справедливия енергиен преход към климатична неутралност за областите Перник, Кюстендил и Стара Загора. Други над 750 млн. лв. ще бъдат инвестирани за съвместни проекти в пограничните региони на България по петте програми за трансгранично сътрудничество с Гърция, Турция, Северна Македония, Сърбия и Румъния.
Най-атрактивна за хората продължава да бъде възможността за подобряване на енергийната ефективност на сградите, защото пряко променя живота им, каза министърът. Средства за мярката ще има и по Плана за възстановяване и устойчивост. Бюджетът за обновяване на жилищни и публични сгради е над 2 млрд. лв. Планира се през септември да започне кандидатстването по програмата. Предвижда се 100 млн. лв. по линия на Плана да се вложат в пилотната схема за т.нар. "зелена мобилност". Други 471 млн. лв. са средства за ВиК системи и пречиствателни станции, които пряко ще допринесат за по-доброто качество на живот в населените места, информира още Караджов.