Най-ясният индикатор за енергийно бедни домакинства е правилото на десетте процента, смята енергийният експерт Антон Иванов

Няколко индикатора са доста разпространени, като най-ясният е правилото на десетте процента, което идентифицира енергийно бедни домакинства, чиито разходи за енергия за домашни нужди, отопление и електричество, са над 10 % от разполагаемия доход. Това каза енергийният експерт Антон Иванов по време на форума "Енергийната бедност - нови модели и инструменти за справяне", организиран от конфедерацията и Фондация Фридрих Еберет България.
По думите му правилото се прилага само за най-нискодоходните домакинства. Според Иванов за хората е най-ясно, когато се използват индикатори за енергийна бедност, които адресират техните разходи. Балансираме между статистическите данни за доходи на домакинствата и минималните необходими за издръжка. Основна слабост на тези индикатори е, че се фокусират върху разходите, не включват факторите, които са съществени при начина на потребление – качеството и енергийната ефективност на жилището. 
Не решаваме проблема, а „запълваме дупка“ – даваме възможност да преодолеят следващата зима. Важното е да се даде възможност да излязат от състоянието на енергийна бедност, смята Иванов. Той цитира данни от 2014 г., според които около 440 хил. български домакинства са посочени като енергийно уязвими. Като ги съпоставим с онези, които в момента получават помощи, виждаме, че става дума за горе-долу едно и също число домакинства, посочи експертът. 
Най-важното е да се разграничи, че официалната линия на бедност може да служи за подпомагане на текущи разходи, когато домакинството не може да си ги позволи, а енергийна бедност е свързана с инвестиционни разход за подобряване на жилището, за включване в програми за саниране, които трябва да изискват съфинансиране, смята Пенева, отбеляза гл. ас. д-р Теодора Пенева от БАН. 
Тя коментира предложение за дефиниция за енергийна бедност, което гласи: „Енергийно беден е потребител (лице или семейство), който при действащите цени на енергийните услуги (ток, парно, газ) поради своя доходен, възрастов, трудов, семеен и/или здравен статус попада под официалната линия на бедност след разходите си, свързани с разумно потребление на енергийни услуги в дома си, необходими за извършването на различни нетърговски, битови дейности, за осигуряване на нормативно установени стандарти за отопление в отопляемата част от жилищата, осветление, ползване на различни домакински и други уреди за готвене, осветление, охлаждане, топла вода, развлечение, обмен на информация и пр., които са необходими за задоволяването на съответните основни потребности.“