Социалният фонд за климата ще финансира най-засегнатите от зелената трансформация, посочи евродепутатът Петър Витанов

Зелената сделка обединява петнайсет закона и дава възможност да се материализира икономическата, енергийна и зелена трансформация. От всички тях има един закон, който ще компенсира всички, които ще бъдат засегнати от тази трансформация – Социалния фонд за климата. Това беше посочено от евродепутата Петър Витанов, който участва в дискусията „Социалният фонд за климата за по-справедлив енергиен преход“ в Дома на Европа, организирана от Бюрото на Европейския парламент в България.
Витанов заяви, че Зелената сделка „може би е отговорът – добър, лош“ на резултатите от нашите действия, които влияят на климатичните изменения. 
Относно енергийната бедност той заяви, че в България тя е между 27% и 35% и между 6 и 7 % на средноевропейско ниво. Доближаваме се до страни като Косово и Босна и Херцеговина, добави евродепутатът и отбеляза, че страната ни има огромен проблем с жизненото равнище на българските граждани. 
Витанов обясни, че Социалният фонд за климата ще финансира както най-засегнатите от зелената трансформация, така и търговията с емисии. По думите му това може да се случи по два начина, като първият е чрез директно подпомагане, като се дадат средства на хората, на които са им се повишили сметките за отопление, осветление и т.н. Средствата, които се отпускат за директно финансиране, са до 40 % от фонда, отбеляза той. 
Другата възможност е чрез различни инициативи и инвестиции – намаляване на данъци, реновиране на сгради, подпомагане за закупуване на електрически автомобили или тротинетки, добави Витанов. 
Той отбеляза, че хубавото на тези мерки е, че водят до намаляването на въглеродните емисии. Проблемът е, че не е сигурно дали това ще стигне до най-бедните. Въпросът е подход ще избере всяка държава, коментира още Витанов. 
Георги Стефанов, началник на кабинета на заместник министър-председателя по климатични политики в оставка, определи Зелената сделка като инструмент, който цели да подкрепи уязвимите домакинства. Трябва да намерим трайни решения за изкореняване на енергийната бедност, заяви той. 
Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет (ИСС), смята, че трябва да се разшири обхватът на потенциалните бенефициенти на Социалния фонд за климата - да включва и малки и средни предприятия. 75% от заетостта в страната ни се осигурява от малки и средни предприятия и това би дало сериозен ефект върху възможностите за заетост и възможностите в страната ни, заяви Русинова. 
Три държави попадат в категорията "екстремна енергийна бедност". България е на дъното, а над нея са Унгария и Словакия, според европейския индекс, коментира Минчо Бенов, директор на "Хабитат България". По думите му явлението енергийна бедност в България не е изолирано. Според него е необходимо да бъде разработена дефиниция, която да позволи насочването на различни инструменти за подпомагане на домакинствата с най-голяма нужда.