В първата среща от поредицата „НЕдоразказаниТЕ истории“ на Регионална библиотека „Димитър Талев“ в Благоевград арх. Костадин Сандев разказа за проучванията си, свързани с бурния живот на Лазар Парашкеванов, неговата връзка с Благоевград и за това как един кмет спасява от сигурна смърт талантливия архитект.
Лазар Парашкеванов е роден през 1890 г. във великотърновското село Хотница в семейство на земеделци. Има четири сестри и по-малък брат. Учи в Търновската гимназия, където се запознава с бъдещата си съпруга. Ученическата любов прераства в 60-годишен съвместен живот, разказа арх. Сандев.
Следва инженерство и архитектура в Прага, но се налага да прекъсне обучението си, тъй като е мобилизиран в Балканските войни (1912-1913), а след това и през Първата световна война (1914-1918). Завършва висшето си образование през 1920 г., след което се връща в България. В миналото ученето в чужбина не е било като сега, когато голяма част от младежите остават извън страната, тогава всички са се връщали в България, за да дадат своя принос в развитието на държавата, каза арх. Сандов.
След завръщането в България, Лазар Парашкеванов става близък с Александър Стамболийски – водач на Български земеделски народен съюз, който му възлага да проектира сградата на земеделския дом. Убийството на Стамболийски и промяната на властта донасят неприятности на Парашкеванов, който е интерниран, а във влака от София до Горна Джумая (дн. Благоевград) носи писмо, което е съдбоносно за него. Той е можел да отвори това писмо, да прочете какво пише в него и да продължи с влака към Гърция, но съвестно го е дал на тогавашния кмет на Благоевград Васил Мечкуевски. „Кметът го отваря, а в него пише: „Преносителят на писмото да бъде ликвидиран“, обаче Мечкуевски къса плика“, разказа арх. Сандов. Тогавашният градоначалник оценява качествата на Лазар Парашкеванов и му възлага да направи план на центъра и проект за сграда на кметство.
Архитектът определя място край река Благоевградска Бистрица, но теренът е зает от стари едноетажни дюкяни и постройки. „Тогава действията са били доста крайни, местните войводи през нощта решават как да освободят площадката - най-лесно, като запалват всички сгради и площадката се разчиства. Общината обаче няма никакви средства да започне строителството. На другия ден там на място се вади една маса, излизат застрахователните агенти, слагат парите, кой каквито документи за собственост има, отива там, поднася ги и си получава застраховката за изгорелия дюкян“, разказа арх. Сандов и допълни, че половината от получените пари за обезщетения са били събирани за изграждането на сградата.
Кметството в Благоевград е колосален проект за времето си. През 20-те години на миналия век Горна Джумая е била с прашни, кални улици, ниски неугледни сгради, бараки и дюкяни. По това време обаче населението е обхванато от голям ентусиазъм, в строителството се включва целия град, носят се огромни количества камъни от реката с каруци и животни. Прави се тържествена първа копка, след построяване на сградата в нея се помещава кметството, а долните етажи са заети от дюкяни, магазини, застрахователни дружества и други.
Сградата и в днешни дни е кулминация на стария център на Благоевград. Това е най-хубавата, най-голяма сграда там, обградена е от четири улици и сама представлява квартал, допълни арх. Сандов. Лазар Парашкеванов създава и градоустройството, при което в площад „Македония“ се вливат девет улици.
След няколко години в Горна Джумая, Парашкеванов се връща в София, където създава първите жилищни кооперации във време, когато столицата бива „залята“ от бежанска вълна, разказа арх. Сандов. Построява и първият „небостъргач“ от 9 етажа, заснет от дирижабъла на граф Цепелин, с което сградата става известна в цяла Европа.
Връзката на Парашкеванов с футбола е съпругът на една от сестрите му, който е бил спортист. Парашкеванов е бил привързан към него, но мъжът загива във войните. Така архитектът се включва в изграждането, определя мястото и прави първия проект на стадион „Георги Аспарухов“. В създаването на Народната опера влага много усилия, като обикаля цялата страна в търсене на най-подходящите материали, посочи арх. Сандов. При пътуванията хора му казват, че за най-добра акустика дървото трябва да бъде лакирано с лак за музикални инструменти, допълни благоевградският архитект. Парешкеванов се познава с най-добрите наши художници в онова време, които ангажира за украсата на операта.
На беседата, организирана от благоевградската регионална библиотека, арх. Костадин Сандов сподели, че има идея да се постави малка плоча на сградата на старото кметство в града, която да напомня за нейният създател и за историята на една от най-емблематичните сгради на Благоевград.