През тази година общественият фокус се насочва към тази специфична професия заради временната изложба на НАИМ-БАН “Време, материя и дух. Реставрацията в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките”. Тя бе открита през пролетта и може да бъде разгледана от софиянци и гостите на града и през летните месеци, като ще остане в една от залите на музея до средата на септември.
Ние връщаме към живот предмети, които са били използвани преди много, много време - стотици и хиляди години. За да ги съживим и представим пред публиката сега, реално се връщаме към работата на майсторите, които са ги изработили, разказа още гл. ас. Пенкова. Реставраторите всъщност са художници и химици в едно, които спасяват предметите, използвани в стари времена, и им дават нов живот. Така най-простичко мога да обясня какво точно правим, допълни тя.
Работата на реставратора е сложна и деликатна и често започва още от археологическия обект. Понякога условията на околната среда, позволяват предметите да се запазят по-добре и някои артефакти биват откривани в добро състояние, но обичайно голяма част от тях са силно деструктирани и фрагментирани, разказа Пенкова и допълни, че е имало случаи, в които се е налагало от терен да се вдигат с пръстта, защото иначе съвсем ще се изгуби информацията за тях. Дори може да се изгуби целият предмет, ако не се подходи правилно още на място, коментира реставраторката.
При някой от артефактите деструкциите са резултат от околната среда и времето прекарано в почвата, но понякога фрагментирането се случва още с депонирането на предмета в земята - каквито са примерно античните погребални ритуали. Във всички случаи - независимо дали деструкцията е настъпила в резултат на условията, или е предизвикана от човека, то работата по възстановяването на предмета изисква специфични познания, техники и време, включително за да се намери точният подход при възстановяването на даден ценност.
Едно от най-големите предизвикателства в момента пред гл. ас. Пенкова е възстановяването на един нагръдник, открит при археологически разкопки в могилата Голямата косматка край гр. Шипка. Той има желязна основа, върху която е поставен златотъкан текстил. Много комплексни са проблемите, които трябва да се решат при реставрацията му и той чака от години да бъде възстановен, разказа тя и отбеляза, че причината за изчакването е да се намери правилният метод за работа. Проучвателната работа по него все още не е приключила. Имат идея за това какво трябва да се случи, но самата реализация на този етап предизвиква затруднения. Смятаме да го почистим с лазер и, за да се направи това, трябва да се намери оптималният режим, така че да не се наруши органичната материя около златните нишки, които са покрити с железни корозионни продукти, обясни Пенкова.
Най-интересният проект, по който гл. ас. Пенкова е работила досега, е наколенник от Враца. Голямо предизвикателство беше, особено възстановяването на листовата позлата, разказа тя. По златните листчета имаше лепила, смоли и трябваше внимателно да се повдигне, да се почисти под микроскоп, да се върне обратно, да се намери начин да се стабилизира и да се експонира по-добре, обясни процеса Пенкова. Основната трудност е било да се премахне смолата и да се намери подходящ материал, който да подсигури здравината на реставрирания предмет, поясни тя.
Предметите се работят в зависимост от сложността им за различно време. Обикновено периодът на проучване при по-сложните паметници е много по-дълъг, отколкото самата реставрация, въпреки че и тя отнема много време, разказа Пенкова. Има и други случаи, при които реставраторската работа е доста по-комплексна и изисква повече време от проучването. По време на предварителната изследователска работа се прави ренгенографиране, различни видове анализи. Всичко това се извършва, за да се направи правилно програмата за реставрация. Проучването понякога може да отнеме много време, но когато вече се знае какво да се прави, обичайно работният процес отнема месеци. Не съм имала възможност да работя по някой предмет над година, защото в нашия институт има много археолози и се налага темпото да е малко по-интензивно, обясни тя.
Друга интересна дейност на специалистите е свързана с реставрирането на вече възстановени в по-ранни периоди предмети. Най-често причината за такъв вид ререставрация е промяната на методите на работа, материалите или на естетическите концепциите. Откриват се по-щадящи материали, които по-добре защитават артефактите. Понякога някои материали остаряват, друг път започват нови разрушителни процеси, ако да речем в музейните зали или във фондовете, няма подходящи условия, отбеляза Пенкова и допълни, че в България има много малко музеи, които са климатизирани изцяло.
Сред предметите, подложени на ререставрация в лабораторията на НАИМ-БАН, са два щита. При първото възстановяване те са почистени до метал с електро-химични методи, които са се практикували в по-ранните години на реставрацията, разказа Пенкова и обясни, че това вече не се прави. Ние използваме повече механични методи за почистване, поясни тя. Реставраторката обясни, че при самия процес, който е използван навремето, се е получило разтваряне на всички неметални части, а това води до превръщането на предмета в крехка метална “дантела”. При работа с такъв вид корозирали артефакти днес се използват механични методи, които позволяват те да бъдат укрепени и запазени.
Пенкова отхвърля като занаятчийски подхода на някои реставратори “да си пазят тайните”. Лично смятам, че пазенето на методите е доста занаятчийски подход, а пък ние се стараем да подхождаме научно, каза тя и допълни, че и в момента при тях се обучават няколко момичета - стажантки от Националната художествена академия (НХА). Учим си ги на това, което знаем, не крием от тях литература или информация, обясни тя. В момента екипът на Лабораторията за анализи, консервация и реставрация (ЛАКР) на НАИМ-БАН се състои от петима реставратори и трите момичета от НХА, които са на стаж, докато подготвят магистърските си тези. Пенкова разказа още, че при работата си в ЛАКР опитват да правят големи екипи със специалисти в различни области, така че да могат да решават проблемите. Работят с колегите си от Института по физика на твърдото тяло, от Института по органична химия, от Института по физикохимия на БАН. Имаме привилегията да сме част от Българската академия на науките заедно с другите институти, каза тя и допълни, че винаги могат да се обърнат към тях, за да изградят един общ екип и да работят съвместно.
Поддържат връзки и с български специалисти в чужбина. Даде пример с изследването на някои органични материали. Тук няма къде да се изследва да речем деструктирала кожа, отбеляза тя. По думите ѝ в момента е трудно да се намери специалист и за багрила от археологически предмети, тъй като пробата е много малко количество и е силно дструктирала, а освен това трябва да има база данни, за да може да се направи правилно изследването.
Връщам моята събеседничка към началото на пътя ѝ. Петя Пенкова разказа, че е харесала реставрацията още като ученичка. Случва се при едно посещение на Драгалевския манастир. Една моя приятелка беше част от екипа реставратори там, дадоха ми да свърша някаква съвсем лека операция, обръща се назад в спомените си тя.
Следва в НХА, но учи и една година в Техническия университет - металознание, химия, физика. И тъй като вече ги имах тези знания натрупани, реших да специализирам реставрация на метал, обясни тя. На въпроса ми за условията за работа в България тя отбеляза, че това е болезнена тема и допълни, че понякога е и въпрос на добра организация. Сега ясно е, че средства винаги трябват, но всеки един от нас търси възможности да подобри условията си на работа, разказа тя. Ние в случая сме привилегировани, защото срещаме разбиране, и общо взето с проекти и със собствено финансиране, се опитваме да подобрим работната обстановката в лабораторията, обясни Пенкова.
Работи в Лабораторията за анализи, консервация и реставрация от 2004 г. Дълго време е неин ръководител, но се оттегля от административната работа, защото, по думите ѝ, е твърде времеемка, трудоемка и не остава време за други неща. Имам изследователски проекти, които изискват време, което нямам, когато съм ръководител на лабораторията, обясни тя. Тази работа е привилегия и удоволствие за мен, посочи Петя Пенкова. Харесвам я, интересно ми е, обясни тя и допълни, че ако се натрупат проблеми, слиза в музея и разхождайки се между експонатите се сеща защо е тук и какво прави.
Пътят, който един млад човек, трябва да извърви, за да се превърне в добър реставратор, е дълъг, отговаря Пенкова на въпроса ми колко време отнема създаването на един специалист. Първо, това са петте години обучение в Художествената академия. Следват задължителните по закон три години работа под ръководството на вписан в публичния регистър на реставраторите специалист, за да получи правото самият той да бъде записан в този списък. С това обаче не спира ученето - продължава се с надграждане с различни специализации. “Общо взето си трябва време. Отговорно е, защото при тези предмети нямаме право на грешка - единствени и неповторими са”, заключва тя.