Глобалната консумация на т. нар. "водни храни" (с изключение на водораслите) се е увеличила със среден годишен темп от 3 процента от 1961 г. насам, почти два пъти повече от годишния прираст на световното население – достигайки 20,2 кг на глава от населението, повече от два пъти повече от потреблението през 60-те години на миналия век. Очаква се през 2030 г. потреблението да се увеличи с 15 процента, за да доставя средно 21,4 кг на глава от населението.
Растежът на рибарството и аквакултурите е жизненоважен в усилията ни да сложим край на глобалния глад и недохранване, но е необходима по-нататъшна трансформация в сектора за справяне с предизвикателствата, коментира генералният директор на ФАО Цюй Дунюй. Според него трябва да трансформираме агрохранителните системи, за да гарантираме, че "водните храни" се добиват устойчиво, поминъкът е защитен, както и водните местообитания и биоразнообразието.
В изданието за 2022 г. на доклада "Състоянието на световните рибарство и аквакултури" се казва, че растежът на аквакултурите, особено в Азия, е повишил общото производство на сектора до рекордните 214 милиона тона през 2020 г., включващи 178 милиона тона водни животни и 36 милиона тона водорасли.
Производството на риба, раци, стриди, скариди и др. през 2020 г. е с 30 процента по-високо от средното през 2000-те и с повече от 60 процента над средното през 90-те години.
Над 157 милиона тона, или 89 процента от производството на "водни животни", са били използвани за директна консумация от човека през 2020 г., малко по-голям обем, отколкото през 2018 г., въпреки въздействието на пандемията от COVID-19. "Водните храни" допринасят за около 17 процента от животинските протеини, консумирани през 2019 г., достигайки 23 процента в страните с по-нисък среден доход и повече от 50 процента в части от Азия и Африка.
Азиатските страни са източник на 70 процента от световното производство на водни животни и аквакултури през 2020 г., следвани от страните в Америка, Европа, Африка и Океания. Китай остава най-големият производител на риба, следван от Индонезия, Перу, Русия, САЩ, Индия и Виетнам.
Тъй като секторът продължава да се разширява, ФАО казва, че са необходими по-целенасочени трансформационни промени, за да стане той по-устойчив, приобщаващ и справедлив. По думите на организацията, от решаващо значение е "синя трансформация" в начина, по който произвеждаме, управляваме, търгуваме и консумираме водни храни, ако искаме да постигнем Целите на ООН за устойчиво развитие.
Синята трансформация е целенасочен процес, чрез който членовете и партньорите на ФАО могат да увеличат максимално приноса на водните хранителни системи за повишаване на продоволствената сигурност, храненето и здравословните диети на достъпни цени, като същевременно остават в рамките на екологичните граници, уточнява Мануел Баранж, директор на отдела за рибарство и аквакултури на ФАО.