Целта на разработката, възложена от НАГ, е да бъде възстановена автентичността на градската структура, но най-вече да бъде върнат или предоставен статут на сгради като недвижими културни ценности. Предложените мерки и режими за опазване на културните ценности на територията на Столична община включват запазване на съществуващите визуални вътрешноквартални пространства и ограничаване на предвиденото застрояване, запазване визуалната връзка между улица и вътрешноквартално пространство, включващо ажурни огради с ниска плътна част, ажурни врати към улицата, както и ажурни огради по вътрешните граници на имотите. Други мерки, включени в предложението, са улично и вътрешноквартално озеленяване. По отношение на фасадите се ограничават рекламните елементи в рамките на витрините на търговските обекти, създават се общи стандарти за сенници и ограничаване на елементи на техническото оборудване на сградите по уличните фасади.
Разработката за тази територия е изпратена от НАГ в Националния институт за недвижимо културно наследство и се очаква издаване на заповед за приемането ѝ от министъра от културата.
Възложена е разработка и за още една зона на територията на Столична община - уличните ансамбли в участъка между бул. „Кн. Мария Луиза“, бул. „Сливница“ , ул. „Георги С. Раковски“ и бул. „Княз Александър Дондуков“.
От НАГ подчертаха, че Столичната община полага целенасочени и последователни усилия в процеса по опазването на сгради-паметници на културата като за целта още през 2019 г. е създадена Програма „Културно наследство“ като приоритетните области и правилата на Програмата са одобрени от Столичния общински съвет. Основната цел на Програмата е подкрепата на усилията на гражданското общество за опазване на недвижимото културно наследство на територията на Столична община и насърчаването на собствениците на недвижими културни ценности за извършване на необходимите дейности по опазването, реставрацията, консервацията и социализацията им. Програмата финансира изготвянето на инвестиционни проекти за изпълнението на укрепителни, реставрационни, консервационни и ремонтни дейности на обекти – недвижими културни ценности от категории „национално значение“, „местно значение”, „ансамблово значение“ и „за сведение”.
Основните принципи на Програма „Културно наследство” са прозрачност, обективност и отчетност на финансирането. За тяхното спазване отговаря Програмен съвет, в който са включени широк кръг от експерти, посочиха от НАГ. Програмният съвет е органът, който приема плана за дейността, насоките и документацията за кандидатстване, одобрява кандидатите за финансиране. Функциите и отговорностите на Програмния съвет и неговия председател са подробно регламентиране в Правилата за работа на Програмата, отбелязаха от НАГ.
От там припомниха, че в края на 2019 г. е проведена първата сесия за финансиране по Програмата. Подписани са договори за три сгради - Национален студентски дом, пл. “Народно събрание“ № 10; Административна сграда – БАН, ул. “Московска“ №13-13А; Институт по балканистика с център по тракология - БАН; ул. “Московска“ № 45. През 2020 г. за трите сгради са изпълнени следните дейностите проучване и документиране, технически паспорт, конструктивно становище, доклад от обследване за енергийна ефективност, сертификат за енергийни характеристики на сграда в експлоатация, заснемане по части „Архитектура“, „Геодезия“, „ОВК“, „Електро“ и „ВиК“ и възстановяване на техническите чертежи, като документацията е съгласувана от Министерство на културата. Към момента са изготвени и заданията за проектиране за трите сгради, които са внесени за съгласуване в Националния институт за недвижимо културно наследство.
През 2021 г. по програмата са подадени 21 заявления за кандидатстване за различни по вид, предназначение и собственост сгради.
От НАГ съобщиха за БТА, че след решение на Програмния съвет е назначена Експертна комисия за оценка и класиране на подадените заявления за кандидатстване по Програмата съобразно методика за определяне на комплексна оценка на заявленията. Определени са и комплексните оценки на заявленията. Представени са и положителни становища от кметовете на съответните райони (райони „Оборище“, „Средец“ и „Възраждане“).
Програмният съвет е одобрил за финансиране 7 сгради - жилищно-търговска сграда, бивша на Иван Кацаров, бул. „Ст. Стамболов“ № 52;Жилищно-търговска сграда, ул. „Леге“ № 3; жилищно-търговска сграда, бивша на Райна Данаилова, бул. „Кн. Мария Луиза“ № 65;Жилищна сграда, бивша на Нешо Салчев, ул. „Ген. Паренсов“ № 4; сграда на б. кафене "Средец" /бивша „Якобински клуб“/, ул. „Ив. Вазов“ № 6; жилищно-търговска сграда, бивше здание на Калпакциев, бул. „Хр. Ботев“ № 101; жилищно-търговска сграда, бивша на Соломон Кокашвели, ул. „Княз Борис I“ № 143; Две сгради са в резервния списък - жилищна сграда, бивша на инж. Йорданов, ул. „Добруджа“ № 7;жилищна сграда, бивша на Б. Нешев, ул. „Московска“ № 21. Посочените сгради са утвърдени от Столичния общински съвет на 24 февруари тази година. В момента се провежда процедура за сключване на договори със собствениците на сградите.
Актуализирането на списъка на недвижимите културни ценности обаче не е в правомощията на главния архитект на Столична община или на друго длъжностно лице от общинската администрация, уточниха от НАГ. Съгласно Закона за културното наследство (ЗКН) министърът на културата или определено от него длъжностно лице от състава на министерството предоставя статут на недвижими културни ценности. Националният институт за недвижимо културно наследство води публичен регистър на недвижимите културни ценности.
През последните години (от 2016 г. досега) Столична община е поискала от Министерство на културата предоставяне, възстановяване или промяна в статута на над 10 сгради, между които тези на бул. „Цариградско шосе“ № 37, ул. „Кузман Шапкарев“ № 3, ул. „Ангел Кънчев“ № 3, бул. „Ген. Скобелев“ № 18, ул. „Искър“ № 18, ул. „Стара планина“ № 9, ул. „Хан Крум“ № 30 и др. До момента е налице само произнасяне от министъра на културата само за сградата на бул. „Ген. Скобелев“ № 18, но заповедта е обжалвана от собственика пред съда.
Пилотният проект в тази посока е разработен за уличните ансамбли в участъка между бул. “Патриарх Евтимий“, ул. “Г. С. Раковски“ и ул. “Граф Игнатиев“: ул. “Преспа“, ул. „6-ти Септември“, ул. “Хан Аспарух“, ул. “Неофит Рилски“, ул. “Струмица“, които са едни от най-характерните и най-запазените структури от първата половина на ХХ век на територията на Столична община.
Целта на разработката, възложена от НАГ, е да бъде възстановена автентичността на градската структура, но най-вече да бъде върнат или предоставен статут на сгради като недвижими културни ценности.