Златка Анастасова започва да практикува хобито след пенсионирането си през 2007 година. Вече имам колекция от над 30 български народни образци на бродирането, но разполагам с още набавени, които тепърва ще прехвърля на нов плат, разказва Анастасова в интервю за БТА.
Тя се посвещава на каузата, като се записва в група в читалището "Алеко Константинов" в Пловдив, което е организатор и на фестивал на шевицата. Първите две шевици - дело на нейната ръка, са от Пернишко и Ямболско. След това се съсредоточава изцяло върху шевици от родното село Левка.
Началото бе поставено почти случайно – при разчистване на помещение в местното читалище се натъкнах на домашно предена и тъкана фуста, цялата избродирана с цветя. Дрехата бе избледняла и проядена от молци, но шевицата бе удивително добре запазена, връща се назад любителката на народната традиция.
Бившата учителка по физика в селскостопанското училище в село Садово уточнява, че работата й в семейния бизнес – селското стопанство, е свързана с много пътувания из страната, което много й помага. Хората вече научиха за моето занимание и не е необходимо да ги разпитвам за стари извезани дрехи, посочва Анастасова.
По нейни думи предците ни са използвали много текстилни основи за везбата – мъжки и дамски ризи, сукмани, калъфи на възглавници, месали, пешкири за огледало . . . Сред колекцията на Анастасова са и две сватбени кърпички, които бъдещата булка сама избродирала. Те били затъквани в пояса на младоженците и за тях кумът въвеждал брачната двойка в църковния храм.
До началото на двадесети век и в първото му десетилетие местната шевица е била по-тежка и гъста. След това обаче настъпва смяна в модата на облеклото и сукманът и ризата биват заменени от фуста и полка, обяснява Атанасова. Съответно и шевицата става по-лека, по-рехава. За Левчанската шевица също така много характерни са пъстрите цветове, както и флоралните мотиви. Преобладават конците в цялата гама на червеното – розово, пембяно до лилаво, като очевидно домашно усуканите нишки са били в преливащи нюанси. Фигурите са най-вече цветя и техни стилизации, уточнява колекционерката. Тя допълва, че не липсват и мотиви и знаци като кръстчета или елбетица.
На въпрос Анастасова отговаря, че в началото копирането на шевиците е било по-скоро механично, без да се влага мисъл. Сега обаче гледам по-обстойно и се старая да вникна в посланието на всеки един образец – кой е повтарящият се най-често мотив, какъв е неговият смисъл, да разгадая символиката, уверява Анастасова.
Технологията на пренасянето включва разчертаването на размера и шарката на старата шевица на милиметрова хартия, за да бъдат спазени фигуралните пропорции. Едва след това започва бродирането на копието на ленена или обикновена панама. После следва рамкирането на шевицата в паспарту с твърда основа. На неговия гръб майсторката старателно записва произхода на шевицата и данните на човека, на когото е принадлежала. "Често се замислям за жените – автори на тази красота. Как на времето след дългия изнурителен труд на полето и къщната работа вечер са имали възможност на газената лампа да шият с дребни бодове плата с иглата", разсъждава Анастасова.
Тя е започнала подготвянето на албум, в който шевиците ще бъдат подредени тематично спрямо основата, на която са били избродирани. Някой ден мога да го даря на Историческия музей в Свиленград, за да бъдат запазени произведенията на народното изкуство, смята левчанката. Друга идея е най-красивите шевици да бъдат избродирани на платна тип "гоблен" и с тях да бъде организиран своеобразен етнографски кът в лятната кухня на селския имот.