Сред съгласуваните са проекти за емблематични обекти като: Тракийски градски център от ранноеленистическата епоха (Хелис) в АР „Сборяново“; Перперикон; Църква и некропол в м. Каваците-Солинария, Созопол; храм „Свето Въведение Богородично“, хр. „Света Троица“ и хр. „Свети Димитър“ в гр. Стара Загора; Гробница на Захари Стоянов в Парк на Възрожденците, град Русе и др. Кандидатстват музеи от цялата страна, включително Националния исторически музей, също така и различни общини. По тази линия община Кърджали входира в МК инвестиционен проект за обект - "Експониране и социализация, консервация, реставрация и архитектурно-строителни работи на археологически комплекс "Перперикон", който също е съгласуван, информират от МК.
Отделно от това, в МК са постъпили последователно две писма - на 8 април 2022 от 27 април 2022 г., от Министерство на финансите, в които се съобщава за отправени писмени искания, съответно от страна на кмета на община Кърджали, кмета на община Търговище и кмета на община Видин, за предоставяне на целеви средства от държавния бюджет за провеждане на археологически проучвания през 2022 г.
В изпълнение разпоредбите на чл. 148, ал. 4 от Закона за културното наследство, съществува програма за целева финансова подкрепа за теренни археологически проучвания и теренна консервация в бюджета на МК. В процедура са необходимите подготвителни и организационни дейности за осигуряване финансирането на редовни теренни археологически проучвания и теренна консервация на археологически обекти.
Съгласно постановление от 17 март 2022 г. на Министерски съвет предвидените за целта средства за 2022 г. възлизат на общо 3 млн. лв. и са в рамките на бюджетна програма "Опазване на недвижимото културно наследство“ на МК. Въз основа на действащите Правила за предоставяне на финансова подкрепа за теренни археологически проучвания и теренна консервация средствата се разпределят между над 150 проекта, кандидатстващи на конкурсен принцип. Правилата са общодостъпни и с ясно разписани критерии за оценка, включително и на извършените дейности по социализация, теренна консервация и стимулирайки участието на общините в процеса по включване на обектите в рамките на съответните съществуващи туристически маршрути. По тази програма в МК не е постъпвал проект за обект "Перперикон”.
Във връзка с гореописаното, в своя отговор към Министерство на финансите, МК посочва, че в случай, че е налице възможност за целево предоставяне на допълнителни средства за проучване и социализация на значими археологически обекти, сред които безспорно принадлежат обекти, като археологическите недвижими културни ценности "Перперикон” в землището на с. Горна крепост", "Късноантичен и средновековен град "Мисионис“, „Римски град Рациария и римски некропол, м. Калето, с. Арчар, общ. Димово, обл. Видин“, то финансирането следва да се разпределя по предварително установен ред, след експертна оценка на дългосрочните работни програми и при ясно заложени научни и финансови параметри за отчитане на разходваните средства.
Зададената посока за избор на приоритетни за проучване обекти с финансиране от държавния бюджет без участието на МК е непрозрачна, а поддържането й в дългосрочен план би довело до загуба на доверие в способността да се провежда единна и устойчива държавна политика в областта на културното наследство, тъй като конкурсният принцип няма да бъде спазен.
Тази позиция е подкрепена и от поисканите и получени преди това от Министерството на културата становища от председателя на Съвета за теренни проучвания към министъра на културата и директор на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките. Експертното становище сочи, че НАИМ – БАН подкрепя необходимостта държавата да обособи група от приоритетни, стратегически културно-исторически обекти, за които да бъде осигурявана по-голяма подкрепа, но това трябва да бъде извършвано прозрачно, по ясни критерии и на базата на широка и публично огласена експертиза. Становището на председателя на Съвета за теренни проучвания към министъра на културата е, че не е редно преките функции и правомощия на Министерството на културата да бъдат дублирани или изземвани от други държавни институции, като по този начин се заобикалят съществуващи правила, разписани в нормативни актове. Подобни практики саботират съществуващи програми на Министерството на културата и се създава впечатление за двоен стандарт. Следва да се подчертае, че Националният археологически институт с музей е научноизследователският институт, който, като част от структурата на Българската академия на науките, е организацията с водеща експертиза в областта на археологията не само в страната, а на световно ниво.
Държавната политика по проучване, опазване и популяризиране на богатото ни културно-историческо наследство е пряко делегирана на Министерство на културата, като то може да я упражнява при съдействие от други важни институции. Идентифицирана е и необходимост от създаването на единна система с ясни правила за всички, при която да бъде изведена и група от допълнително подкрепяни от държавата приоритетни обекти като Старите български столици, Черноморски колонии, римски легионни лагери, важни обекти от Праисторията, Тракийската епоха и т.н.
Министерството на културата смята, че усилията на местната и на централната власт по опазването на културното наследство, следва да са подчинени на принципите на експертиза, ясно разписана, обективна, гарантираща прозрачност нормативна рамка и работата по промените в Закона за културното наследство е насочена именно в тази посока – постигане на единна държавна политика по въпроса. Научният съвет на Националния археологически институт с музей при БАН също подкрепя това становище със свое писмо още от 14 април 2021 г., като оценява високо провежданата целенасочена и последователна политика на Министерството на културата за разкриване на археологическото богатство на България. На базата на така изразените становища от НАИМ - БАН Министерството на културата е формирало и своето становище до Министерството на финансите, което подкрепя политиките на експертност, прозрачност и отчетност при разходването на публичните средства.
През юли ще са ясни и предложенията от експертната комисия, назначена със заповед на министъра на културата, за финансиране на проекти по програмата на Министерство на културата за целева финансова подкрепа за теренни археологически проучвания и теренна консервация. В тази връзка започна и издаването на разрешения за редовни археологически проучвания за сезон 2022 г., съгласно Закона за културното наследство, като към този момент има издадени над 30 бр. разрешения за редовни проучвания на обекта от цялата страна.
Вече излязоха и резултатите от сесията за финансова подкрепа в областта на консервацията и реставрацията на недвижими културни ценности, по която ще бъдат финансирани 49 обекта от недвижимото културно наследство от световно, национално и местно значение. Сред тях са включени дейности по реставрация на иконостаси и иконопоси на общо 18 църкви и манастири на обща стойност над 1 440 000 лв., реставрация на училища, като ОУ „Христо Смирненски” в Пазарджик, за 360 000 лв., на паметника на Бузлуджа, с 388 000 лв., 6 музея и къщи музеи за общо 560 000 лв.