Здравей, Петя! Сигурно не направих необходимото, за да науча децата ми да си чистят и подреждат поне тяхната стая. Те са момчета и може би свикнаха, че само мама я върши тази работа. Като се опитам да говоря за това с мъжа ми, той казва само: „Ти така ги научи!“. Като се ядосам, му отвръщам: „А ти на какво ги научи?“. Спорът не трае дълго, а приключва с неговото „Животът ще ги научи, като ги облъска“. Понякога всичките ми трима мъже са ми като сърдити, че събота и неделя не отиваме някъде на разходка, защото само тогава мога да се хвана с цялата къщна работа, която само мен чака. Онзи ден направих забележка на големия ми син, че имаше на бюрото опаковка от кроасан, а той, без да се помръдне от компютъра си, ми отговори, че брат му е ял там и той не му е слуга. Много се ядосах и му казах, че и аз не съм им слуга да вървя само около тях и да оправям всичко. Сега се опитваме да ги научим да хвърлят боклука от кофата. Мъжът ми предлага веднъж да я оставим да се препълни, за да забележат, че няма къде повече да се хвърли нищо. Иначе се справят в училище. От време на време ги домързява за уроците, но завършиха много добре учебната година. Дали ще си останат с този навик да не подреждат? И други приятели ми казват, че е така с децата им. Дали го считат за нормално, не знам, но аз изтръпвам, като си помисля, че след време може моите момчета да не се помръдват за такава работа и жените им да са разочаровани от тях. Мисля си за различни варианти. Да ги наказвам ли, за да ги накарам да започнат да подреждат, не знам... Стела, 34 г.
Здравей, Стела! Споделяш своите несполучливи опити да накараш синовете си да се включват в подреждането и почистването вкъщи. Изглежда, че вместо съпричастие се случва съпругът ти да прояви неразбиране към усилията ти, което може би също ти тежи.
Казваш, че и други ваши приятели имат този проблем с децата си и се питаш дали те считат това за нормално. По-рано имахме отговор на подобен въпрос в страницата „Консултант“ на вестник „Утро“, но всяка споделена ситуация от читател е различна, затова ще разгледаме и описаната от теб.
Не казваш колко са големи момчетата ти, но се ориентирам по твоята възраст. Няма универсални рецепти във всички случаи, затова в същинското консултиране се запознаваме с всяка отделна семейна ситуация, с особеностите не само на децата, но и на взаимоотношенията между родителите, защото често се случва поведението на децата да е монитор за тези отношения, а също и
несъзнаван скрепител на връзките в семейството чрез проблема
Започваш писмото си с негативна оценка към себе: „Сигурно не направих необходимото, за да науча децата ми да си чистят и подреждат поне тяхната стая“. Това „поне“ дава впечатление, че си била склонна на компромис, за да се потрудят синовете ти за реда основно в тяхната стая. Твоето „поне“ като че ли се прокрадва и в равносметката, по отношение на която изглежда, че изпитваш облекчение - „Иначе се справят в училище. От време на време ги домързява за уроците, но завършиха много добре учебната година“. Има едно старо практическо педагогическо правило - резултатът на учениците е около 2/3 от обема на информацията и на изискванията, които поставя учителят. При такова съотношение
при минимум информация, напътствия и изисквания, резултатът може и да е нулев
Ако хвалим минималния резултат или пък ако го възхваляваме като много значимо постижение, без да е така, децата дълбоко в себе си отчитат това разминаване спрямо възможностите им. Това може да им създаде очаквания навън - в детската градина, в училище - да бъдат хвалени и награждавани за незначителна активност, или би имало риск да започнат да партнират на своята майка, като й задоволяват минимума, на който тя показва, че всъщност много се радва.
„Те са момчета и може би свикнаха, че само мама я върши тази работа.“
Не само при деца момчета се среща този проблем
Той се споделя и от майки на момичета. В училище по-често се отчита, че момичетата са по-прилежни, а момчетата - по-небрежни. Разбира се, погледнато като цяло, защото има и момичета небрежни, при които се откриват дефицити на вниманието или детска депресия, и момчета, които са прилежни (в зависимост от темперамента си - ако повече се увличат по детайлите, или от примера, който копират в семейството, или пък от търпението на родителите да ги оставят да действат, когато имат желание).
Психологическите изследвания не показват значима разлика между прояви при двата пола при малките деца и в предучилищна възраст. Това време е ключово за закрепването на естествената детска активност в
повторение на полезните действия до формиране на навици
Примерно децата се увличат в действия с ръцете чрез дрехите и обувките си, само че са по-бавни в обуването и обличането, докато повторението на действията даде резултат в координацията на движенията и в бързината. После остава само да не ги връщаме назад в опита им, като за по-бързо ние ги обуваме и обличаме, защото не ни достига търпението да ги гледаме как се бавят. Същото е и с подреждането и чистенето. В края на яслената възраст и в първа група на детската градина те се възхищават на метлата и мопа и искат да чистят вместо нас, затова в тази възраст са много подходящи и играчките метла и лопатка. Често обаче се случва рефлексът на майката на техния порив да е: „Не! Не ти, това аз ще го направя!...“.
Споделяш, Стела, че като опиташ да говориш за този проблем при децата ви с мъжа ти, той казва само „Ти така ги научи!“. С това като че ли той натиска твоето емоционално „копче“ и, ядосана, му отвръщаш: „А ти на какво ги научи?“. Изглежда, че по този начин не стигате до
разговор за същинско обсъждане на проблема
- казваш, че спорът не трае дълго, а приключва с неговото „Животът ще ги научи, като ги облъска“. Може би съпругът ти има предвид, че животът е истински учител за намирането на добрия път за справяне, но преди тежките му уроци има по-леки, които се полагат на родителите да предадат на децата си. Защото животът в семейството е проекция на живота въобще и детството е време за постоянна подготовка - репетиране на ценното, което ще ни трябва като възрастни.
В интернет може да намериш многото мотивиращи изказвания на генерал Суворов, който вероятно е бил изкусен пълководец, защото е бил и талантлив педагог. Напътствието „Повече пот в учението - по-малко кръв в боя“ подсказва също, че
ученето на децата от живота ще е по-леко, ако се учат на добрите навици от малки
Добре би било да внимаваме, когато пред децата използваме думи, чрез които може да свържат усилие или труд с негативна представа. Ако чуват, че животът ще ги „облъска“, това може да не ги стимулира, а напротив - да им се иска да са в застой, отказвайки се да пораснат, или да формират негативна реакция към такива реплики на родителите и да им се иска преждевременно да се срещнат с някои предизвикателства на живота. Затова по-добре би било да избягваме изрази като „сблъсквам се с проблем“, а вместо това да използваме „разрешавам проблем“.
Говорейки преди време с момченце на 4 години за това какво работят родителите му, то ми каза: „Татко се блъска“. Попитах как се блъска. Той: „Ами така - блъска се, блъска се, все се блъска!“. Знаех, че бащата е професионален шофьор и разпитвайки повече, разбрах, че баба му казва така за сина си. Ето как с този наш израз за това, че някой много работи, а не получава заслуженото - „блъска“, може да създадем объркване у децата поради конкретното им мислене, когато са малки. Дори и по-нататък, когато вече разбират различните значения на думите и метафорите в тях,
според възприятията на възрастните може да свързват труда с неблагополучия
В писмото си казваш, Стела: „Мисля си за различни варианти. Да ги наказвам ли, за да ги накарам да започнат да подреждат, не знам...“. Би могла да си направиш списък на вариантите, за които си мислиш, с положителните резултати, които очакваш, и с рисковете или трудностите, които можеш да предположиш при твоите деца според техните темперамент и характер и според условията вкъщи, включително и предвид наличието или дефицита на подкрепа за прилагането им от страна на съпруга ти.
Наказването с труд
ми се струва неприемливо заради перспективата после в живота да гледат на труда като на наказание. Ако счупят нещо или изцапат, по-скоро имаме да им покажем начини за поправяне. Според възрастта и опита им може да ги питаме как виждат поправянето - ако почистят, после всичко е наред; ако не знаят с какво, първо да попитаме за какви варианти си мислят, какво ще им трябва. След като се справят, им потвърждаваме впечатлението - ето как с малко усилие добрият вид на стаята или мястото в нея е поправено, чисто. Бихме могли да им покажем как залепваме части от счупени предмети или зашиваме мека играчка и да им дадем да изпробват заедно с нас. Така можем
да провокираме интерес към действията за поправяне срещу инерцията
че някой друг ще поправя вместо тях.
„Онзи ден направих забележка на големия ми син, че имаше на бюрото опаковка от кроасан, а той, без да се помръдне от компютъра си, ми отговори, че брат му е ял там и той не му е слуга“. Ето, че чистота у дома синът ти свързва със слугуване, което ти също си потвърдила: „Много се ядосах и му казах, че и аз не съм им слуга да вървя само около тях и да оправям всичко“. Когато отвръщаме на нещо много ядосани, другите чуват емоцията и ако не умеят да съчувстват, за да ни успокоят със свое действие, има вероятност да се снишат, за да мине по-лесно бурята над главата им. В крайна сметка ти си изхвърлила отпадъка, а синът ти не се е помръднал от компютъра. Може би е добре в такива случаи да не хвърляме забележки във въздуха, които може да останат неотчетени, а да поговорим за това, като първо се погрижим децата да са обърнати към нас или ние да се приближим до тях, за да ни видят, преди да ни чуят, и
да улесним общуването помежду ни
„Понякога всичките ми трима мъже са ми като сърдити, че събота и неделя не отиваме някъде на разходка, защото само тогава мога да се хвана с цялата къщна работа, която само мен чака“. Не е ли това взаимно наказване, Стела - децата ти и мъжът ти се държат като сърдити за това, че ти не си свободна да излезете заедно през почивните дни, като същевременно застопоряването вкъщи изглежда в зависимост от това, че ти си заета да чистиш заради всички вкъщи? Какво ти е хрумвало като възможности по този проблем? Ще се въздържа да описвам тук по-дълбоки възможните причини за него, защото те са специален фокус на търсене в същинско консултиране. Ако няма такива при вас за излизането заедно в почивните дни, вероятно би могла да ги попиташ колко силно желаят да излизате в събота и неделя и с какво биха могли да участват в чистенето и подреждането до петък или до събота сутринта,
за да имате и четиримата време, на което заедно да се насладите
При подобно планиране може да се предложи и действие по часовник или с таймер от телефона и тогава момчетата биха се надпреварвали с времето по-бързо да свършат уговорената работа, като, разбира се, остава и условието да я свършат качествено.
Пишеш, че сега се опитвате научите синовете ви да хвърлят боклука. Тази грижа за дома ви ми се струва, че попада в онзи „поне“ минимум. В интернет може да се намерят едновремешни списъци какво трябва да се научи да прави детето като домашни задължения според достъпния труд във всяка възраст, които могат да ни дадат полезни ориентири. В много семейства простирането на прането отпада при наличие на сушилня за дрехи, но ако имаме и съдомиялна, да не спираме детето, което, като е малко, обича да се занимава на чешмата, да измие съдовете и приборите от закуската.
Разбира се, видът на препълнената кофа за боклук, както предполага съпругът ти, е добър начин децата да достигнат до извод за необходимото действие, но и повод да разберат, че
редът и чистотата у дома не са даденост
грижата за която принадлежи само на родителите, а на всички. Във всяка посока навън - и към училище, и към площадката за игра, със сигурност има по един близък контейнер и дори и без специално отиване до него, торбата с боклука може да бъде изхвърлена от всеки. Така, както всеки от тях би могъл да хване прахосмукачката, периодично да лъсне с препарат банята или прозорците - според възможното за възрастта и ръста си. На фона на любимата им музика подреждането и чистенето може да бъдат и приятни, а след резултата ще се почувстват удовлетворени.
Така след време, Стела, момчетата ти ще знаят, че могат лесно да си организират чистенето в техния дом и жените им ще бъдат очаровани как умеят да създават време за любимите развлечения заедно.