За първи път в продукцията ще бъде включен симфоничен оркестър, хор и рок група. Всяка една постановка досега се прави на запис , само с балет и солисти. На старозагорска сцена ще бъдат изпълнени 52 песни, участниците в спектакъла, който продължава два часа, са над 250.
Същият ден премиера в Генуа ще има и италианската версия на „Есмералда“, но в познатия досега вариант.
Мюзикълът по романа на Виктор Юго е написан през 1998 г. на компютър от Рикардо Кочанте, припомни диригентът Владимир Бошнаков, който спечели публиката със световната премиера на „Сънят на Пилат“. Оркестрацията за голям симфоничен оркестър и рок група е създадена от Людмил Горчев. Хормайстор е Младен Станев.
Автор на българския текст на рок операта е поетът Йордан Пеев, който е направил превода от френски език. „За мен това беше изключително предизвикателство, този текст е преживян и изплакан от мен“, призна преводачът. Той добави, че две години по-късно е впечатлен от хармонията и споделената емоция на творческия тандем, създал новият вариант на „Есмералда“.
„Благодаря на Огнян Драганов, който ни даде възможност да реализираме дръзкия опит за нова интерпретация на хитовата постановка, вписана в Книгата на Гинес, заради интереса, който предизвиква по света“, каза проф. Виолета Горчева, режисьор на спектакъла. Главно действащо лице в нашата продукция е хорът като метафора на катедралата Нотр дам де пари в Париж, в който се оглежда съдбата, злото и доброто, Бог. „Водещ е монтажния кинопринцип, с резките и контрастни преходи, екстремалните и нагнетени сцени, драматургично заложени и подпомогнати от минимализма и лаконичността на музикалната форма, съвременния ритъм и метрум, произтичащи от самия концепт – модел на жанра рок-опера“, обясни режисьорът.
Началото и финалът на операта поставя самият Виктор Юго, още един нов аспект в реализацията на прочутото музикално произведение.
„Единствените елементи, които илюстрират директно църквата са голямо изображение на скърбящата мадона – една великолепна и безкрайно изразителна статуя на Света Богородица от катедралата в Барселона, която изразява погребението на Иисус Христос на Хосеп Лимона и Бругера/1864-1934/, създадена през 1920 г., която композирана по определен начин в сценичното пространство, създава усещането, че наблюдава с тъга и жалост действието и сякаш е съпричастна с терзанията на героите и съпреживява с тях чувствата и пътя им. Другият реален елемент са трите камбани, които символично маркират кулата на Квазимодо и неговата обител. Костюмите са съвременни, без ангажираща конкретика в епохата и стила, просто някога през XX век. Изведени са на преден план характерите на персонажите и тяхната социална индивидуалност и специфика, както и колорит“, поясни сценографът и автор на костюмите Денис Иванов.
„ Аз съм ловец на прели в тази опера“, каза хореографът Марио Пиаца. По думите му „двете големи теми – любовта и смъртта са обединени в химн на многообразието, изобличение срещу безразличието към страданията на хората“.
Това не е първа среща на Марио Пиаца с нашата трупа, която отново прави световна премиера, добави примата Силвия Томова, директор на Старозагорската балетна трупа.
Дебютант в мюзикъла е Михаела Филева, която зрителите ще видят в ролята на Есмералда. Във втори състав е избрана Тереза Браклова. Ролята на Квазимодо е поверена на Борис Тасков и Валери Тороманов, на Фроло – на драматичния тенор Денис Иванов и Марин Русинов. Разказвачът Грингоар ще пресъздадат тенорите Николай Моцов и Андрея Хе.