Историята е за трите сестри Мег, Бейб и Лени. Те се събират в дома на стария си дядо, след като Бейб застрелва съпруга си насилник. Минали недоволства изплуват на повърхността, защото сестрите са принудени да се справят с различни роднини и минали връзки, докато се справят с последния инцидент на Бейб. Всяка една трябва да се изправи срещу последствията от „престъпленията на сърцето“, които е извършила...
"Моята героиня Мег идва в родното си градче, за да разбере дали може да преодолее тази мъка, вътре в нея, но и за да види пак любовта. Защото най-голямата й любов - и буквално, и преносно, е в това градче. С нея си приличаме по любовта - тя обича така, както аз обичам", казва актрисата Рая Пеева пред камерата на БТА.
"Искахме да приближим спектакъла към мюзикъла. Танцът е начин на изразяване, когато думите не достигат", казва актьорът Кирил Недков. "Музиката и танцът в представлението продължават това мое желание да се обърнем към лекотата на живота, въпреки всичко, въпреки кризите. Защото, в крайна сметка, и най-голямата криза е временна криза", допълва Стоян Радев.
Пиесата на Бет Хенли от края на 70-те години получава много престижни награди за драматургия и номинация за "Оскар", когато по-късно е адаптирана за големия екран. Преводът на български е на Никола Кънев. Сценографията и костюмите са на Елица Георгиева. Музиката е на Милен Кукошаров. Хореограф е Теодора Попова. Участват още Ярослава Павлова, Мила Люцканова, Веселина Конакчийска и Ахмед Юмер.
СТОЯН РАДЕВ ПРЕД БТА: РАНИТЕ ЗАЗДРАВЯВАТ С УСМИВКА
Г-н Радев, с какво лично Вас ви провокирах тази пиеса?
- Поставям "Престъпления на сърцето" точно в този момент, защото ми се струва, че след кризата с пандемията, след всички останали кризи, които ни сполетяха, хората имат нужда от романтичен повей.
Мисля, че и животът ни влезе в много мрачни коловози, а театърът и изкуството са призвани да отварят хоризонти, които са ведри, свързани с красивото, със смелостта, с очарованието от живота - бил той кратък дори... Много хора си отидоха от живота ни през последните 2-3 години и на мен ми се иска да върна един романтичен дух... Аз направих няколко постановки в този смисъл...
Музиката и танца, които използвате, част ли са от тази романтика?
- Да, те продължават това мое желание - да се обърнем към лекотата на живота, въпреки всичко, въпреки кризите. Защото, в крайна сметка, и най-голямата криза е временна криза. Животът е чудо. Животът е радост. И през страданието ние непременно трябва да открием светлата му страна.
Като Ви слушам, леко се обърквам. Това знак на отчаяние ли е или знак на надежда...
- Чувството за хумор, и въобще романтизма като течение, се явява като реакция на нещо случило се преди него. Да, в контекста на страданието и в контекста на мъката, която сполетя цялото човечество, ние не просто искаме да се усмихваме, да се смеем, а искаме да направим лечение - но не медицинско - за раните, които трябва да заздравеят. А те заздравяват с усмивка...
Казвате, че престъпленията на сърцето са в основата на всички други престъпления. А откъде идват престъпленията на сърцето...
- Във време, в което непрекъснато се разследват всякакви други престъпления - политически, криминални, военни, искаме да припомним на хората, че всичко започва от човешкото сърце. А те откъде идват?... Идват от несподелена любов, от отказана грижа, от проявено невнимание... После ние започваме да виждаме проекциите на това нещо, започваме да виждаме унищожение в някакви глобални мащаби...
Ние трябва да се върнем към това обидено сърце, за което никой не се е погрижил. За което самият човек не се е погрижил, защото е забравил за него. Затова искаме да напомним на зрителите, че всичко тръгва от сърцето на един човек...