Една от основните цели на ръководството на министерството е преодоляването на тези различия и постигането на устойчив растеж както на Северозападния регион, така и на селските райони, посочи Бурждев. Според него заложените интервенции в Стратегическия план целят да превърнат селските райони в по-привлекателни за бизнеса и за живеене. Той припомни, че в Стратегическия план са заложени и интервенции, чиито допустими бенефициенти са земеделските стопани, преработватели от хранително-вкусовата промишленост, къси вериги на доставки.
Бурджев заяви, че Плевен има потенциал да се развие като иновативен научен център в сферата на аграрните науки за Северозападния район и да се възползва от заложената в Стратегическия план подкрепа за оперативни групи в рамките на Европейското партньорство за иновации, като тази подкрепа засилва връзките между земеделското производство и изследователската дейност чрез проекти с потенциал за иновации.
Заместник-министър Христанов каза от своя страна, че в Плевен може да бъде изграден образователен център, който да обедини усилията на редица образователни институции и да работи в сферата на развойната дейност. По думите му подобна инфраструктура липсва е региона, а тя ще допринесе както за напредъка на науката, така и намаляване на миграцията от района към столицата. Технологичен парк в Плевен, съчетан с натрупване на академична общност е предпоставка за насърчаване на развойна дейности, коментира заместник-министърът. Според него силното висше образование е предпоставка за развитие и на средното, и на основното.
За нас е важно регионът да се развива, защото той е структуроопределящ за земеделието, подчерта заместник-министър Христанов. Той допълни, че там има четири института, които е добре да обединят усилията си Българската академия на науките, Софийския университет и други и така синергичния ефект ще надмине индивидуалните усилия.
Тема на дискусията бе и Стратегическия план, като заместник-министрите Бурджев и Христанов изтъкнаха, че в него, освен финансирането от Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони, за първи път се залага национално съфинансиране в размер на 60%, при минимално 15% досега, което е един от най-големите проценти съфинансиране от всички страни в Европейския съюз.