Във форума участваха представители на законодателната и изпълнителната власт, както и на здравни институции.
Превенцията, профилактиката, управлението на процесите, плащането за резултати изискват познаване на процесите, а това е невъзможно, ако процесите не се „изсветлят“, каза министърът на здравеопазването Асена Сербезова. По думите ѝ „изсветляването“ е възможно чрез дигитализация в здравеопазването. Нужна е и промяна в мисленето на хората, както и инвестиране в здравно образование и просвета, допълни тя.
Парадигмата в системата се промени, насочихме се към лечението, към болницата и забравихме всичко друго, каза управителят на НЗОК проф. Петко Салчев. Скрининг не може да се прави само от общопрактикуващите лекари, а трябва екип, но екипи няма, допълни той. За въвеждането на дигитализацията проф. Салчев посочи, че не трябва тя да е тегоба над пациентите, а в тяхна помощ. По думите му е необходимо да се обърне внимание на информирането на хората.
Когато създавахме коалиционното споразумение, обсъждахме и качеството на системата, и адекватно измерване на стойността, работата със стандарти и др., но проблемът е, че здравната система е много силно консервативна и това наистина налага да работим консенсусно и се надявам в живота, който ще има този парламент, да постигнем надпартиен консенсус, каза депутатът д-р Александър Симидчиев. В програмите на всички партии са заложени диагностиката и профилактика и би било логично това да е основен фундамент за създаване на консенсус, допълни той.
Двадесет години се събираме и говорим едни и същи неща, но нищо не помръдва, а консенсус се постига с обществена дискусия и ще предложим на политическите сили да обсъдим как ще се управлява и как ще се финансира здравната система. Има възможности за промяна на финансирането на здравеопазването, без да се повишава здравната вноска, каза депутатът проф. Георги Михайлов.
В България думата „реформа“ е неприятна, а всички, които се занимават с икономика и мениджмънт на здравеопазването, знаят, че ако в една система на всеки седем години не се правят реформи, намалява ефективността в нея, каза председателят на парламентарната комисия по здравеопазване доц. Антон Тонев. Профилактиката може да промени статистическите показатели и отношението на населението към здравните услуги, целта е да има здраво население и добри икономически резултати, допълни доц. Тонев. Имаме идеи, имаме нужда от подкрепата на съсловието и от обществена подкрепа, каза още той.
Масовият скрининг трябва да се „изнесе“ от лекарския кабинет и да се прави и на работното място на хората, предложи д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз. За дигитализацията на здравеопазването д-р Маджаров коментира, че лекарите, също както и пациентите, не са убедени, че тя е в техен интерес.
На следващата конференция се очаква да бъдат представени и обсъдени проекти за скринингови програми.