Най-напред той ни открива своята любов, от която е воден, за да положи толкова много усилие и да състави своята малка книжка, отбеляза митрополитът и допълни, че с това Паисий Хилендарски предизвиква в отговор действия, задвижени от също такава любов.
„Подражанието в служение на ближния, по примера на нашия спасител Господ Иисус Христос от добродетелния монах, се предава към онези хора, които търсят своята история. Светогорския монах е възпитан в духа на вярата и родолюбието, носи тежестта на своя монашески кръст, следва монашеските добродетели и запалва огън, който и днес не угасва, посочи митрополит Серафим.
„Този огън разпали свята ревност във всички нас да обикнем и ние и да отговорим, като положим също така трудове, насочени към изучаването и прославянето на делото на Свети Паисий, каза още владиката. Той отбеляза, че настоящата година събира три особено силни повода да отдадем по-голяма почит към преподобния наш отец св. Паисий Хилендарски – 300 години от рождението и 60 години от канонизацията му, както и 260 години от написването на „История Славянобългарска“.
„Твърде тревожно е онова, което става в света, а и в нашата държава днес и ние не може да го отминаваме с безразличие. Чудно обаче е, и утешително също така това, което виждаме тази година във връзка с честванията на Св. Паисий - колко много инициативи, събития, много хора и институции подеха със радост подобаващо отбелязване на тези годишнини“, каза още митрополит Серафим, като допълни, че сякаш отдавна сме имали тази потребност.
Митрополитът отбеляза, че „История славянобългарска“ е жива, актуална и потребна и днес, и отново ни събира, вдъхновява ни и ни предоставя утеха.
Международната научна конференция "Свети Паисий Хилендарски: Вселената славянобългарска" се провежда в Банско във връзка с 300 години от рождението на Паисий Хилендарски и 60 години от канонизирането му от Българската православна църква и 260 години от написването на "История славянобългарска".