Зелената сделка, европейският мирен процес на Западните Балкани и какво следва след войната в Украйна-темите от първия ден на Форума за диалог Преспа в Охрид

Три панелни дискусии се състояха в първия ден от Форумът за диалог Преспа, който се провежда в Охрид. „Европейският проект за мир в Западните Балкани“ беше с домакин първият вицепремиер и министър на политическата система и междуобщностните отношения Артан Груби, който във встъпителните си думи припомни Охридския договор, с който страната преодоля вътрешните си проблеми.
 „Подписахме Договора от Преспа (с Гърция) и чрез изменение на Конституцията си (с коeто държавата промени името си)  показахме на света най-добрия пример за мир, модел за разрешаване на всички спорове. Ръката на помирението с приятелската страна Гърция отвори вратите за НАТО и ние вече установихме устойчиви приятелства на пътят към Европейския съюз. В спора със съседна България правим всичко по силите си, за да хармонизираме позициите си и да отблокираме пътя си към интеграция чрез ново приятелство“, каза Груби.
Участници в панела бяха министърът на външните работи на Гърця Никос Дендиас и министърът на външните работи на Хърватия Гордан Гърлич – Радман, които подкрепиха необходимостта от приключване на процеса на присъединяване към Европа възможно най-скоро. 
За необходимостта от разширяване на ЕС, но и за важността от спазване на правилата, без „бързи линии” говори държавния секретар за ЕС в министерството на външните работи на Испания Паскуал Наваро, бившият посланик на Франция  Алън ле Рой посочи, че идеята на френския президент Франсоа Макрон за европейската политическа общност не е алтернатива на членството в ЕС и не заменя процеса по присъединяването, а идея за сътрудничество в държавите, които все още не са членки на ЕС, чрез което да се решават въпроси от общ интерес. В панела участва и евродепутатът и докладчик за Северна Македония в Европейския парламент Илхан Кючюк, който заяви, че  ЕС е стратегически избор на страните в региона, но поуките от миналото трябва да бъдат запомнени. „Каквото и да се случва във вътрешно политически план, сложете на по-високо ниво евроинтеграцията в плановете на държавата и това е апел и към опозицията, защото правителствата се сменят”, каза Кючюк.
В сесията се включиха и постоянния секретар на кипърското министерство на външните работи Корнелиус Корнелиу,  Мирослав Лайчак- специален представител на ЕС за Западните Балкани и Албер Хани- генерален секретар на Регионалното бюро за младежко сътрудничество.  
„Зелена програма за Западните Балкани: рамка за прилагане на устойчив и неутрален по отношение на климата регион“ беше другата панелна дискусия, на която присъстваха дипломати,  представители на различни държави от публичната администрация, бизнеса,  гражданско общество и на млади екоактивисти от Северна Македония и Западните Балкани.
Темите на дискусията включваха въздействието на изменението на климата, което засяга сериозно Западните Балкани и извън тях, както и дейности, които трябва да бъдат предприети за справяне с предизвикателствата, свързани с околната среда, изменението на климата и енергийния преход.
Панелът беше открит от Дейвид Моран- регионален посланик за изменението на климата, който говори за глобалната климатична програма в момент на геополитическа несигурност. Той добави, че правителствата трябва да реагират на спешния енергиен и социално-икономически натиск, но не като се отказват от отговорностите за справяне с изменението на климата.
На второто заседание на панела встъпителни изказвания имаха вицепрезидентът по икономическите въпроси на Република Северна Македония Фатмир Битичи и министърът на икономиката на страната Крешник Бектешки. В нея се включиха  черногорският вицепрезидент по регионално развитие и министър на капиталовите инвестиции Ервин Ибрахимович, заместник-министър на финансите и икономиката на Албания Бесарт Кадия представителят на Berlin Global Advisors, Тодор Тодоров от българското Екологичното сдружение „За земята". 
Сесията обхвана темите за икономиките в региона, енергийните планове и целите, свързани с изменението на климата, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г., както и регионалното сътрудничество в областта на свързването на газовите мрежи, зелената и цифровата трансформация и използването на средства от Икономическия и инвестиционен план на ЕС.
Последиците за международните отношения и международния ред от войната в Украйна, ролята на ОССЕ, НАТО, ЕС и Трансатлантическото партньорство за глобалната и регионална стратегическа стабилност и бъдещето на Западните Балкани в контекста на геополитическото пробуждане са акцентите от последната- трета панелна сесия тази вечер със заглавие „Какво следва след войната в Украйна?”