Д-р Александър Босилков е родом от Плевен, където през 2017 година завършва Медицинския унивеситет. От януари 2018-а специализира гастроентерология в отделението по вътрешни болести в Университетска болница „Медика Русе“ и четири години по-късно придобива специалност.
- Д-р Босилков, колко често срещан е ракът на дебелото черво?
- В повечето случаи ракът на дебелото черво е спорадичен (случаен). Отдавна е доказано обаче, че хората, които имат кръвни роднини с рак на дебелото черво, имат много по-висок риск за развитие на това заболяване.
- До какво води този карцином?
- Ракът на дебелото черво (колоректален карцином) е една от водещите причини за смъртност в световен мащаб. Това е вторият най-диагностициран рак при мъжете след рака на белия дроб, а при жените - след рака на гърдата. Докато броят на диагностицираните хора с рак на дебелото черво у нас е съпоставим с броя в останалите държави от Европа, България е на едно от челните места в целия свят по смъртност от това заболяване. На практика
смъртността в България е почти 2 пъти по-висока в сравнение с останалите европейски държави
Също така напоследък се наблюдава подмладяване на заболелите от рак на дебелото черво.
- Защо в България смъртността от рака на дебелото черво е толкова висока?
- Това се дължи на факта, че в България малко хора преминават скрининг за рак на дебелото черво и при около 40% от новодиагностицираните случаи заболяването е в крайните 3-ти или 4-ти стадий.
- Какъв е скринингът за колоректален карцином?
- В повечето случаи ракът на дебелото черво възниква на базата на полип и има достатъчно дълго време полипът да бъде премахнат, преди да се е превърнал в рак. Коварното в предраковото състояние е, че пациентите нямат симптоми или имат минимални такива. Няма перфектен метод за скрининг на колоректален карцином, но този, който е най-достоверен, е извършване на колоноскопия. Препоръките от държави с добре развити скринингови програми и съответно ниска смъртност от това заболяване са, че всички хора, които са навършили 50-годишна възраст, трябват да преминат колоноскопия, след което да си правят колоноскопии през 5 до 10 години до навършване на 75-годишна възраст. След това решението за извършване на профилактична колоноскопия трябва да се основава на предпочитанията на пациента, общото здравословно състояние, очакваната продължителност на живота и резултът от предишните колоноскопии.
При фамилна обремененост първата колоноскопия трябва да се направи на 40-годишна възраст
или 10 години преди възрастта, при която е диагностициран ракът на роднината по права линия. При всички случаи на установени полипи или рак на дебелото черво пациентите трябва редовно да посещават гастроентеролог за насоки за профилактични изследвания.
- Има ли типични симптоми при рак на дебелото черво?
- Този рак няма ранни симптоми. Често новодиагностицирани пациенти са имали неспецифични оплаквания като подуване на корема, депресия, които са си обяснявали със стрес, преумора, смяна на сезоните, възраст и т.н. Този карцином няма типични симптоми, но тези, които се срещат най-често, са анемия, запек, разстройство, редуване на запек с разстройство, промяна в консистенцията и формата на изпражненията, желязодефицитна анемия, кръв в изпражненията, отслабване на тегло без видима причина, чувство за недоизхождане. Затова съветвам всички хора, които имат кървене през ануса, да не се самоуспокояват, че най-вероятно имат хемороиди, а да потърсят лекарска помощ, защото това самозалъгване може да им струва живота.
- Има ли установени рискови фактори за развитие на рак на дебело черво?
- Има рискови фактори, които зависят от нас и са предотвратими и такива, които не зависят от нас и са непредотвратими. Непредотвратимите рискови фактори са
възраст над 50 години, възпалителни чревни заболявания (улцерозен колит, болест на Крон), полипи
на дебелото черво и фамилна обремененост.
Към предотвратимите рискови фактори спадат начинът на хранене, който е най-важният предотвратим рисков фактор. Животинските мазнини и червеното месо са доказани канцерогени. Начинът на приготвяне на месото също е рисков фактор. Пърженето и опушването на месото повишат риска от рак. От друга страна, приемът на плодове и зеленчуци намалява времето на престой на чревното съдържимо в червото и така намалява контактът на токсините с клетките, покриващи дебелото черво. Заседналият начин на живот, тютюнопушенето, затлъстяване, алкохолната консумация, разбира се, също повишават риска за това заболяване.
- Как се диагностицира болестта?
- Ранната диагноза е от изключителна важност. Колкото по-рано се диагностицира заболяването, толкова преживяемостта и качеството на живот е по-добро. При лечение в 1-ви стадий 5-годишната преживяемост достига 100%.
Златен стандарт за скрининг и диагностика на заболяването е колоноскопията
Това е най-информативното изследване за заболявания на дебелото черво. Колоноскопът представлява мека тръба с дебелина около 11 мм, на върха на която има светлина и камера. По време на колоноскопията се оглеждат всички отдели на дебелото черво и крайната част на тънкото черво за патологични изменения, при наличие се отстраняват визуализираните полипи и се изпращат за хистологично изследване. Колоноскопията спасява от излишни страдания и може да спасява животи.
- Каква е подготовката за колоноскопия ?
- За да е успешно изследването, червото трябва да е добре почистено. Ако се съдържат изпражнения, няма да може да се огледа добре лигавицата на червото. За целта лекарят предписват специални слабителни средства, които се подбират индивидуално за всеки пациент, като се вземат предвид възрастта на пациента, здравословното състояние и придружаващите заболявания. Най-често в деня преди изследването се забранява приемът на храна и тогава се пият слабителните.
- Какво бихте казали на пациентите, които се притесняват от извършването на колоноскопия ?
- Искам да ги убедя, че
изследването е напълно безопасно и усложненията са изключително редки
Повечето хора се притесняват от болката, която ще изпитат по време на изследването, но няма да има никаква болка, ако изследването се направи с упойка. Самото изследване трае от 15 до 30 минути. Тези минути обаче могат да предотвратят развитието на онкологично заболяване.
- Какви други начини на откриване на заболяването има?
- Има много начини на откриване на заболяването, като всеки начин си има предимства и недостатъци. Чрез ректално туширане се открива рак, който се намира на 10-12 см от ануса. Чрез този метод при мъжете се диагностицират не само тумори в областта на ректума, но също така и уголемена простата, тумор на простатата. Иригографията е по-малко инвазивен метод в сравнение с колоноскопията. Представлява контрастно рентгеново изследване на дебелото черво. През ануса се въвежда контраст, който изпълва всички части на дебелото черво. По време на изследването се правят рентгенови снимки, чрез които се следи за дефекти при изпълването на дебелото черво.
Друга алтернатива за изследване на дебелото черво е виртуалната колоноскопия
Това е изследване не е болезнено, не изисква упойка и продължава около 10 минути. При виртуалната колоноскопия в ануса се поставя тънък катетър, чрез който червото се изпълва с въздух. След това компютър създава виртуален образ на дебелото черво. Виртуалната колоноскопия е добра за откриване на полипи. Недостатък е, че полипите не могат да се биопсират /отстранят/ и пак ще се наложи извършване на колоноскопия. При виртуална колоноскопия и иригография е необходима предварителна подготовка чрез прием на слабителни средства.
- Има ли кръвни изследвания, които могат да открият заболяването?
- За съжаление, няма кръвни изследвания, които да са достатъчно специфични за рак на дебелото черво, въпреки че се работи усърдно върху такива изследвания и напоследък има обещаващи открития в тази насока. Често при онкоболните се наблюдава нисък хемоглобин, висок брой левкоцити или тромбоцити, но има пациенти, които нямат изменения в кръвната картина, въпреки че са с рак.
Изследваните в почти всяка една лаборатория
така наречени „туморни маркери“ не са подходящи за откриване на заболяването
Те се използват за проследяване на състоянието на вече диагностицирани пациенти.
- Какво е лечението?
- В ранните стадии, преди още полипите да са се превърнали в рак, лечението се осъществява без операция по време на колоноскопията. Това лечение е абсолютно безболезнено за пациента и не се нарушава по никакъв начин качеството на живот на пациента.
Злокачествените тумори на дебелото черво се лекуват с операция, като се изрязва част от червото. При напреднали случаи, освен операция, се прилага лъчетерапия и химиотерапия. Изборът на лечение се прави от мултидисциплинарен екип, т.нар. онкокомитет, като се вземат предвид общото състояние на пациента, възрастта, придружаващи заболявания, стадия на заболяването и други фактори.