Роден преди 30 години в епохата на прохождащата надежда за демокрация и свобода в България, спектакълът „Шинел“ от Н.В. Гогол на Театър „Кредо“ живее в стотици представления по целия свят. От снощи русенската публика има шанс да го види в три поредни вечери на сцената на Кукления театър.
История и смешна, и тъжна, в едно действие, с фантастично начало и неочакван край, за един призрак, един чиновник и един шинел. История за свободата на човешкия дух, който не може да бъде закопчан в никакъв шинел. Това е най-краткото описание на този „Шинел“.
На какво се дължи дълголетието му?
„На това, че към неговото създаване подходихме честно“, каза режисьорката Нина Димитрова на вчерашната среща с медии в Русе. „Двайсет години с Васил Василев-Зуека - човека, с когото го създадохме, се старахме този спектакъл да стигне до хора от различни възрасти, от различни националности“, допълни Нина, която играе в спектакъла. От девет години на сцената й партнира русенецът Стелиан Радев.
„Посланието на спектакъла е разбираемо навсякъде, по целия свят: че човек може да бъде свободен, независимо от коя страна на клетката се намира“, казва Нина в отговор на въпрос на „Утро“ за силата на посланията.
„Шинел“ на Театър „Кредо“ е направен по особен начин, който се дължи на липсата на средства по времето, когато е създаван“, подчертава Нина Димитрова. Разказва, че ключът е въображението - онова нещо, което не струва пари, но е безценно. Така в недоимъка от началото на 90-те години на миналия век се ражда и неповторимата сценография, за която пише критиката по целия свят.
Първата клетка в спектакъла - която не пречи на човек да остане свободен, била направена от два обръча, открити в мазето на НАТФИЗ под една педя вода. Първите картонени елементи от сценографията направили от разковани портрети на Людмила Живкова - митичната дъщеря на тоталитарния лидер Тодор Живков, самата тя- покровителка на изкуствата.
„Нямахме пари за бои“, спомня си Нина Димитрова, и продължава: „Имахме два лева и с тях трябваше да решим дали да пием кафе, за да не ни падне кръвното и да можем да играем, или да купим боички за оцветяване. Разбира се, пихме кафе. Част от утайката с кафето падна върху една от белите каширани плоскости. Така разбрахме, че можем да обединим двете неща в едно - да пием кафе на воля и да мажем с утайката плоскостите. Така получихме точно онзи ръждивокафяв цвят, за който Гогол говори, че притежавал шинелът на Акакий Акакиевич - неговият главен герой“, казва Нина. И се усмихва, че такъв цвят с никакви боички не са успели да постигнат години по-късно, когато сценографията се променя в годините, става съвременна и лесно осъществима.
„Шинел“ е най-дълго играното представление в българския театър, в различни състави, разбира се. Има повече от 600 представления на девет езика. Участвал е на 200 международни фестивала, има 14 международни награди. Едно от признанията, с които създателите му се гордеят, са петте звезди на британската критика, оценяваща спектакли от всички сфери на изкуството. През 1996 британският „Хералд“ поставя звездната оценка на „Шинел“, когато критиците го гледат на световния театрален фестивал в Единбург, Шотландия. Това отваря нови врати и възможности на създателите му и тласка спектакъла към развитие, на което зрителите се радват и днес.