В подсектор "Централното управление" сред страните членки на ЕС най-голям дял от брутния дълг, деноминиран в чуждестранна валута е отчетен в България - 74 на сто от финансовите задължения на родното ни "Централното управление" са деноминирани в евро към края на миналата година.
Делът на публичния дълг, държан от местни финансови предприятия към края на миналата година е най-висок в Швеция (74 на сто), следвана от Дания (73 на сто), Чехия (67 на сто), Хърватия (65 на сто), Холандия и Италия (и двете с по 63 на сто) и Полша (60 на сто).
На другия край на скалата, делът от брутния държавен дълг, държан от чуждестранни финансови предприятия е най-голям в Кипър (89 на сто), Естония (70 на сто), Литва (65 на сто) и Латвия (64 на сто).
Сред страните членки на ЕС по-малко от 10 на сто от дълга се държи от местни нефинансови сектори - нефинансови предприятия, домакинства и институции с нестопанска цел, обслужващи домакинствата. Единствените страни, в които делът на държания от нефинансови сектори дълг е по-голям или равен на 10 на сто са Унгария (25 на сто), Малта (17 на сто), Португалия (13 на сто) и Ирландия (10 на сто).
Дългът на подсектор "Централно държавно управление" на страните от еврозоната е предимно деноминиран в евро
За 18 от общо 19-те страни от еврозоната статистиката сочи, че дял от над 99 на сто от техния брутен държавен дълг в подсектор "Централното управление", (в номинално изражение) е деноминиран в евро. Сред страните от еврозоната, единствено Германия има дял от повече от 1 на сто от брутния си държавен дълг в подсектор "Централното управление", който не е деноминиран в евро.
В края на 2021 г. в 3 страни от ЕС над 50 на сто от брутния дълг на подсектор "Централното управление" е бил деноминиран в чуждестранна валута: България (74 на сто), Хърватия (72 на сто) и Румъния (52 на сто). Трите държави не са част от еврозоната и основната част от дълга им в чуждестранна валута е деноминиран в евро, уточнява Евростат.