Луната изглеждаше по-голяма от обичайното и на места се виждаше, обагрена в оранжево, писа Асошиейтед прес.
Миналото преди часове и предстоящото през юли пълнолуние са двете удобни за наблюдения суперлуния тази година, коментира за БТА Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при БАН и катедра "Астрономия" при СУ.
"Пълнолунието на 14 юни в 14:51 часа предхождаше с 11 часа и 32 минути перигея на Луната на 15 юни в 02:23 часа, а още по-близки във времето ще бъдат перигеят на Луната на 13 юли в 12:09 часа и пълнолунието в 21:37 часа на същата дата - с разлика 9 часа и 28 минути", поясни той.
За супер Луна говорим при близки във времето пълнолуние (или новолуние) и перигей, т.е. когато Луната се приближава най-много до Земята, обикаляйки я по своята елиптична орбита, каза специалистът. "Времето между две последователни преминавания на Луната през перигея е средно 27,55455 дни - т.нар. аномалистичен месец. Времето между две последователни едноименни лунни фази (например от новолуние - до следващото новолуние) е средно 29,53059 дни - синодичен месец. Разликата между двата типа месеци се натрупва във времето и води до съвпадение на пълнолуние (или новолуние) с перигей веднъж на близо 411,8 дни. Но въпреки този дълъг интервал, на практика всички пълнолуния, случващи се при разстояния Земя-Луна, по-малки от 360 000 км, се обявяват в медиите като суперлуния. Поради това в годината могат да бъдат обявени две или три съседни пълнолуния като суперлуния", каза Маркишки.
Той уточни, че суперлунията при близки във времето новолуние и перигей не могат да се наблюдават. Такова беше пълнолунието на 2 януари т.г.
"При суперлуние с невъоръжено око не е възможно да се отчете разлика във видимия диаметър на Луната. Тогава той е с близо 7% по-голям от случая, когато нашият естествен спътник е на средно разстояние от Земята (на 384 403 км). При суперлуние Луната е с яркост около 16% по-висока от средната, но тъй като няма с какво да сравним тази повишена яркост, не можем да оценим разликата визуално", каза Пенчо Маркишки.
Той изтъкна, че пълнолунията през юни и юли се отличават с още една особеност. В началото на астрономическото лято, което тази година ще започне на 21 юни в 12:13 часа, Слънцето се издига най-високо над южния хоризонт на обяд - почти до 71 градуса за наблюдател от София. За разлика от Слънцето, при пълнолуния, случващи се скоро преди или след датата на лятното слънцестоене, пълната Луна е видима най-ниско над южния хоризонт около полунощ. Например в нощта на 14 срещу 15 юни, за наблюдател от София, Луната бе в кулминация в 01:56 часа, на височина само 20 градуса над южния хоризонт, посочи физикът.
"В нощта на 13 срещу 14 юли това ще се повтори почти по същия начин. Тогава в 01:46 часа пълната юлска Луна, наречена някога от индианците „Рогата Луна“ или „Луна на гръмотевиците“, ще бъде на височина само 20.5 градуса над южния хоризонт", каза Маркишки.