Трябва да бъдем неумолимо устойчиви по отношение на гражданските свободи, сред които централно място заема свободата на словото, каза Димитрина Петрова от Българска общност за либерална демокрация. Не можем да бъдем безучастни, когато наблюдаваме как в нашите демократични общества се отваря все повече пропастта между публичен дискурс и правозащитна доктрина. Не бива да мълчим, когато публичният дискурс на врага е на път да превърне правата на човека от фундаментален ориентир в някаква недействителна ценностна дестинация, каза Петрова.
Предизвикателството пред либералната идея за правата на човека идва не толкова от делегитимирането на универсализма, а от коренно различната заплаха за индивидуалната свобода, смята тя. Според нея заплахата се е породила от два процеса: това, че влязохме в сферата на надзорния капитализъм, в който основната стока е нашето внимание. И това че редом с класическата война, живеем в хибридна война, коментира Петрова. По думите ѝ тези два процеса не заплашват свободата ни чрез репресия, а чрез манипулация.
Александър Кашъмов, експерт в областта на достъпа до информация и прозрачността на управлението, също смята, че в контекста на войната на Русия в Украйна говорим за ограничаване на свободата на словото. Според него не става въпрос за ограничаване на други права и свободи. Като извънредни мерки, свързани с войната и ограничаването на свободата на словото, Кашъмов посочи спирането на определени информационни канали и медии от страна на регулаторните органи в европейските държави и опитите за филтрирането на интернет.
„Това, което правим, е не ограничение на словото, за да пречим на врага да влезе при нас. Това е средство за очистване на нашето собствено общество от начина, по който се упражняват собствените права на хората вътре – граждани, чужденци“, коментира Кашъмов.
Тези мерки са напълно необходими и пропорционални в контекста на това, което мислим, смята Красимир Кънев. председател на Българския хелзинкски комитет.
Кашъмов коментира още, че през последното десетилетие се наблюдава тенденцията да се разширява ограничението на свободата на словото в посока на непозволяване на такава реч на омразата, която се отнася до абсолютни ценности. Кашъмов посочи като пример забраната да се омаловажава Холокоста, инкриминиране на реч, която възхвалява геноцид, военни престъпления и т.н.
В началото на дискусията културологът Александър Кьосев отбеляза, че поради историческите предпоставки Русия и руснаците са смятани за враг от много хора. Той заяви, че съществува емпиричен и метафизичен враг. По думите му емпиричният враг е този, с когото трябва да преговаряме за мир утре. Моралното възмущение се изкушава да отговори на огледална на руската хибридна реторика, смята той.
Калин Янакиев, философ, културолог и политик, отхвърли определението на Кьосев за емпиричен враг. Според него емпиричният враг е “онзи, с когото утре ще преговаряме, след като го победим, след като той се предаде”. По думите му, чак след това трябва да му бъдат предоставени всичките права, включително и на юридическа защита.