Мартин Иванов е историк, юрист и специалист по стопанска история. Книгата проследява мащабните промени в духовното, културното, религиозното и политическото съзряване на нацията, което върви успоредно с дълбоки изменения в стопанския и социалния живот на страната.
За автора и неговия труд говори директорът на казанлъшкия Исторически музей „Искра“ д-р Момчил Маринов. Това е последното крупно изследване на Мартин Иванов, а Казанлък е едно от първите места, на които се представя, посочи Маринов. Той обясни, че трудът е създаден чрез анализ на огромно количество информация. Освен маркер на психологическа и политическа промяна, Освобождението на България е и сложна граница на икономическа трансформация, каза още Момчил Маринов. Според него специфичното ни разположение следва да се гледа в доста сложни измерения, защото в голям период от време ние сме инфраструктурно откъснати. По думите му цялата икономическа динамика на разглеждания период е илюстрирана чрез текстилната промишленост. Маринов коментира, че книгата представя много достъпно една сложна и проблематична тематика.
„В Казанлък духът от онова старо Възрожденско време се е запазил в много по-голяма степен отколкото на други места“, заяви доц. д-р Мартин Иванов. Той посочи, че книгата е един опит да се прегледа и да се премисли огромното количество литература, която се е натрупала по въпросите, свързани с развитието на нашата текстилна индустрия. „Това, което е важно, е почитта към българите от тези няколко десетилетия, които изнасят на гърба си нашето Възраждане“, каза Иванов. Той обясни, че времето, когато се развива българското „текстилно чудо“, е време, в което подобни занаятчийски промишлености по целия свят западат. Това е и една от причините да избере заглавието на книгата си. Според него тази асинхронност говори много за качествата на хора, които някак си досега сме пренебрегвали.
Авторът обърна внимание на възходите и паденията на българската текстилна промишленост. „Интересен факт е , че през 30-те и 40-те години на 19-и век гайтани се произвеждат предимно във Влашко и Молдова, а само десетилетие по-късно ние изнасяме огромно количество за там“, посочи Мартин Иванов. Той обясни, че това е периодът, в който занаятчиите са успели да постигнат нещо впечатляващо и да натрупат капитал, който „да се излее“ в борбата за българска църква и държава. Впоследствие, с присъствието на руските войски, в България започва да навлиза европейската мода, разказа той. Тогава хората се сблъскват с една много тежка криза. В последствие те намират решението като започват да произвеждат продукция с машини, допълни авторът.
В книгата „Срещу течението: българската текстилна промишленост 1800-1912“ е оборена и догмата за кръстопътното положение на България. Авторът доказва, че именно откъснатостта, географски и инфраструктурно, е част от обяснението за асинхронността на икономическия цикъл в текстилната индустрия по нашите земи.