Конференцията бе открита от вицепремиера по ефективно управление Калина Константинова, която оцени високо препоръките на експертите от ОИСР в три ключови области за административната реформа в България - ролята на центъра на управление в стратегическото планиране и координация, регулаторната политика и гарантирането на интегритет в държавната администрация.
Константинова подчерта, че подходът на правителството към необходимите реформи в публичната администрация напълно съвпада и се припокрива с препоръките на ОИСР и световната практика. „Отчитаме констатациите и оценките в доклада за центъра на управление, свързани с недоброто разпределение на функциите между администрацията на МС и секторните министерства. Дублирането на функции между администрациите, липсата на ясно разграничение между отделните звена в администрацията на МС са предизвикателства, с които сме решени да се справим. Структуриране на ново звено за стратегическо планиране в администрацията на МС, с функции по мониторинг и оценка, е препоръка, която ще приложим на практика. Това ще бъде видно за всички в проекта за нов Устройствен правилник на МС и на неговата администрация, който съвсем скоро ще бъде публикуван за обществено обсъждане, заяви вицепремиерът, цитиран в съобщението.
Калина Константинова отбеляза, че дълго време частичните, неустойчиви решения и липсата на последователност в реформите са съпътствали изпълнителната власт. „Нашата амбиция е да прекратим тази практика. Да подредим множеството на брой стратегии, които си противоречат, припокриват се, не са синхронизирани във времето и изпълнението им не се проследява ефективно. Ще модернизираме този процес като повишим прозрачността и приложим принципите на доброто управление“, заявява вицепремиерът.
Правителството вече работи и за насърчаване на ефективното прилагане на оценката на въздействието на нормативните актове на практика, за да се гарантира, че създаването на нови регулации ще се основава на данни и ще се извършва в сътрудничество със заинтересованите страни, включително чрез т. нар. ранни консултации, стана ясно на конференцията.
„Специално внимание отделяме на отправените препоръки в доклада по отношение на интегритета в публичния сектор. Както знаете, правителството пое ангажимент за нулева толерантност към корупцията, който ние безусловно спазваме“, заяви Константинова. Според нея Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество до този момент не оправдава очакванията на обществото. „Тази институция има нужда от дълбока реформа, за която твърдо заявявам, че има политическа воля, защото това е задача, която обществото ни избра да изпълним“, каза вицепремиерът и информира, че се предвиждат конкретни механизми за гарантиране на почтеността на служителите в публичния сектор.
Константинова напомни, че през пролетта на тази година Националният съвет по антикорупционни политики вече е председателстван от министър-председателя на България, което е свидетелство за политическия ангажимент на най-високо ниво.
България е създала добра нормативна и институционална рамка, като следващите предизвикателства пред реформата на държавната администрация са иновациите, дигитализацията, развитието на човешките ресурси и отвореното управление, заяви на форума Марио Нава, ръководител на генералната дирекция „Подкрепа на структурните реформи“ в ЕК, цитиран в прессъобщението. Водещи експерти от департаментите на дирекция „Публично управление“ на ОИСР представиха конкретните препоръки от доклада на организацията и се включиха в дискусиите.
На 25 януари т.г. Съветът на ОИСР взе решение сред поканените за членство държави да бъде и България. Така, заедно с Румъния, страната ни получи шанс, след като покрие всички критерии в хода на процеса на присъединяване, да стане част от групата на страните с най-развитите икономики и гарантиращи най-високи стандарти за демокрация и върховенство на закона. Общо 38 държави членуват в световната организация, сред тях са и 22 страни-членки на ЕС, припомнят от пресслужбата на правителството.