По-рано днес БТА информира, че ректорът на Медицинския университет в София акад. Лъчезар Трайков беше избран за председател на Съвета на ректорите на висшите училища в България.
Досега акад. Трайков беше член на Управителния съвет на съвещателния орган, който обединява ръководителите на 51 университета и висши училища в България.
Изборите днес акад. Лъчезар Трайков спечели, като представи приоритетите за мандата си като председател. Те са за защита на академичната автономия на университетите и Съветът на ректорите би следвало да е партньор, но и да е превантивен контролен механизъм спрямо изпълнителната власт, а образователните дебати да се развиват първо на експертно ниво в общността. "Нашият Съвет на ректорите има нужда от силно лидерство, което може да казва "не" на опитите на различни политически сили да използват интересите на висшите училища като разменна монета", каза акад. Трайков в представянето си.
Концепцията, че България има нужда от всички свои училища и всички правила, регулиращи системата, трябва да отчитат в еднаква степен трите основни функции на висшите училища: 1) образователно-преподавателска; 2) научно-изследователска и 3) обществена. Всяко нормативно правило, което хипертрофира определена функция и атрофира другите, води до дисбаланс. Предизвикателството пред Съвета на ректорите ще е усилието той да продължи да бъде автентичен и легитимен представител на всички български висши училища - и държавни, и частни, и столични, и извънстолични, и големи, и малки, и такива са с по-големи бюджети, и други с по-скромни възможности.
"Независимо, че съм представител на научно-изследователските университети, считам, че има необходимост от незабавно обособяване на нормативен режим, регулиращ приема, финансирането и изискванията за друга група практико-приложни висши училища, която дефинирам като "самостоятелна писта за развитие", като това в никакъв случай не би трябвало да се разбира като "второ качество университети", а като равностойна група университети, но с изведени приоритети в практико-приложната наука и обучение", каза акад. Трайков.
Като други примери за нуждата от политики спрямо спецификите на различните групи училища, акад. Трайков спомена военните училища и частното висше образование.
Защита на българското висше образование - чрез смяна на акцента от износ на наши студенти в чужбина към обединени усилия в посока формиране от държавата на национална политика за привличане на чуждестранни студенти в България и износ на наше обучение в чужбина, чрез промяна на нормативната база в тази област, която е напълно неадекватна на съвременните хибридни форми и затруднява университетите. Бъдещето при тази демографска картина е пробив на международния пазар, като за целта е необходима: 1) национална политика и подкрепа; 2) приоритизиране на тази насока от самите университети; 3) ясна стратегия и план за действие, изработени съвместно между държавата и Съвета на ректорите.
"Моето виждане е, че профилирането на университетите, което се търси с подобна програма, трябва да е средство, подпомагащо всяко висше училище да си намери ниша и само да си балансира тежестта, разбира се под надзора, но не и под диктата на държавата", каза в заключението на речта си акад. Лъчезар Трайков.