Той се отбранява, недоволства, но накрая е повален. Колкото и да размахва ръце. И отнася бой с пръчки под възторжените викове на околните.
Сцената буди смях, защото е само тренировка. В действителност обаче насилието трови всеки ден живота на жените в този селски район недалеч от Маника, в централната западна част на страната.
Осемнайсетгодишната Фатима разказва пред АФП, че я омъжили насила още на 15 години. "Мъжът ми ме биеше, но майка ми каза да остана при него", въздиша плахо тя. Успяла да си тръгне, когато най-накрая прибрали съпруга й отново в затвора.
Близо половината жени в Мозамбик се омъжват, преди да навършат пълнолетие, сочат данни на ООН; 22 на сто стават обект на насилие, но малко от тях подават оплакване.
Насилието в семейството, а и уличното, се наказват по закон от 2009 г., но прилагането му среща съпротива, по-специално в селата. И страната все още е на 127-о място в индекса на неравенството между половете, съставян от ООН.
Според УНИЦЕФ три четвърти от хората в Мозамбик търсят при нужда традиционните съдилища, по-специално в случай на сексуално насилие. А и местните власти не са добре подготвени да разглеждат подобни жалби.
Тук обаче екип от местната полиция с женски състав, създаден първоначално, за да обискира и задържа жени, през 2011 г. бе превърнат в отряд за борба с насилието на сексуална основа.
Задачата му е да арестува нападателите в очакване да пристигнат полицаи от града - най-малко за един час по очукания път.
Законът на мълчанието
==================
"Преди имаше много резерви от страна на мъжете. Десет години обаче говорехме, обяснявахме, убеждавахме . . . и насилието намаля", твърди Елиса Едуардо от екипа, формиран от местното сдружение "Лемусика" – съкращение от фразата "Вдигнете се, жени, и продължете по пътя си".
Сила не се използва често, повечето конфликти се уреждат с думи. Стремежът е предимно да се обучават и подпомагат жените, а не да се преследват мъчителите им.
Близо до импровизираната тъмница, където отвеждат последните, е подредена специална стая, където жертвите могат да получат грижи и да свидетелстват без страх от хорски погледи и отмъщение. На село мълчанието е общо правило и подлаганите на насилие жени по принцип не срещат силна подкрепа в семействата си.
"Това е следствие от патриархалната система, която ни научава да вярваме, че жените нямат думата, нямат право да вземат никакви решения и не правят нищо съществено", осъжда я Ашия Анаива, председателката на "Лемусика".
Организацията, събираща малки и подрастващи момичета в регионалната столица Шимойо, набляга върху обучението и еманципацията им, каквито практически няма как да се осигурят на село.
Васко Филип, съветник на местния вожд, обаче има свой собствен поглед върху задачата на жените полицайки: "Те са подходящи, за да обискират други жени, способни да крият откраднатото на места, където мъжете не могат да бъркат."
Колкото до насилието, "да, има такова нещо, но има и психологическо насилие върху мъжете от страна на жените", смята той.
Според сдружението диалогът е труден, но властта на местните вождове няма как да не се зачита, обяснява Ашия Анаива.
Със своята афро прическа и гладки феминистки изказвания тази активистка се откроява сред пейзажа. Някои селяни виждат в нея гражданка, надъхана със западни идеи, но тя им припомня, че законът от 2009 г. "не е направен от "Лемусика", а е гласуван в Националното събрание". (БТА)
(Андрей Шарков)