По време на неотдавнашната обиколка на Байдън в Азия, първата му в региона, откакто стана президент, Китай съобщи, че е предприел военна активност близо до Тайван.
Американският държавен глава, от своя страна, потвърди ангажимента си към отбраната на острова, с което изненада наблюдателите, а думите му бяха остро осъдени от страна на Китай, отбелязва „Дойче веле“.
Пекин обяви, че е провел комбинирани операции за патрулиране и проверка на бойната готовност, точно когато американският лидер беше в Токио за срещата на върха на страните от инициативата КУАД (САЩ, Индия, Япония и Австралия).
След това китайското министерство на отбраната помести гневно изявление на сайта си, в което обвини Щатите в „лицемерни и безполезни действия“, които само поощряват силите в Тайван, стремящи се към независимост на острова от Китай.
Тайван се управлява от демократично правителство със седалище в Тайпе, но Китай смята острова за неделима част от себе си по силата на така наречената политика на единен Китай.
„Тайван е част от Китай. Войските от Източното командване на Народноосвободителната армия притежават решимостта и способностите да пресекат всяка намеса на външни сили или сепаратистки опити за „независимост на Тайван“ и твърдо да отстоява националния суверенитет и сигурност, както и регионалния мир и стабилност“, се казва в изявлението, като автор на което е посочен Шъ И, говорител на Източното командване на китайската армия.
В същото време Китай обяви, че е извършил общи военни патрули с Русия над Японско и Източнокитайско море и Западния Тихи океан.
Пекин заяви, че ученията около Япония не са насочени срещу определена страна, макар и да съвпаднаха с обиколката на Байдън.
Американски официален представител коментира пред Ройтерс, че тази съвместна военна активност на Москва и Пекин около Япония показва, че китайско-руските отношения са все така силни и конфликтът в Украйна не им се е отразил.
Много медии отбелязваха, че това са били първите общи военни учения на Москва и Пекин от началото на украинската криза на 24 февруари.
Анализаторът от американския мозъчен тръст „Ранд Корпорейшън“ Дерек Гросман изрази мнение пред Ройтерс, че тези учения са „ясен знак за раздразнението на Пекин от срещата на върха на КУАД и активността на Байдън в Азия в дните около нея“.
В сходен дух бяха коментарите и на анализатори, цитирани от китайското издание „Саут Чайна морнинг пост“, според които съвместните учения показват, че двете сили ще засилят военните си връзки въпреки натиска, на който са поставени от Запада заради войната в Украйна.
Японският министър на отбраната Нобо Киши заяви, че тези учения са били „по-предизвикателни“ в сравнение с предишни, защото са се състояли точно по време на срещата на КУАД.
Байдън каза в хода на азиатската си обиколка, че САЩ са готови да отговорят с военна сила, ако Тайван бъде нападнат. Китай беше силно подразнен от това, но най-вече от факта, че Вашингтон е обявил открито подобен военен ангажимент, отбелязва „Дойче веле“.
Макар и според някои анализатори Байдън да е направил грешка с това изказване, с оглед на обстоятелството, че САЩ винаги са се стремили да разсейват китайските опасения около подкрепата им за Тайван, изявлението му беше категорично.
Политиката на Вашингтон е официално да признават политиката на единен Китай, но същевременно да осигурят оръжия за отбраната на Тайван, в случай че островът бъде нападнат.
Американският президент каза същевременно, че в тази политика на Вашингтон няма промяна и допълни, че всякакви действия на Китай за силово изменение на статуквото „ще дестабилизира целия регион“.
Според Су Цзиюн, анализатор, цитиран от вестник „Тайпе таймс“, ученията около Тайван може да са „индиректен“ сигнал за раздразнението на Пекин, че тайванският въпрос се „интернационализира“.
Освен напрежението около военните учения около Тайван и Япония, по време на азиатската обиколка на Байдън се случиха и други инциденти. Северна Корея отново изстреля ракети, а Южна Корея обяви, че Пхенян се готви да извърши ядрен опит.
Със срещата на КУАД американският президент целеше и да изглади някои различия около войната в Украйна, в частност отказа на Индия да се присъедини към санкциите срещу Русия заради желанието си да поддържа по-неутрална позиция.
Той обяви и нова инициатива за засилване на икономическото влияние на Вашингтон в региона. Става дума за нов пакт, предвиждащ участието на Австралия, Бруней, Индонезия, Япония, Нова Зеландия, Сингапур, Южна Корея, Тайланд, Виетнам и САЩ, но не и на Китай.
Всичко това показва, че обстановката в Далечния изток се очертава като трайно нестабилна, особено заради ситуацията около Тайван. САЩ ще имат трудната задача да намерят баланса между това да показват сила и да подкрепят съюзниците си, без да провокират прекалено Китай.