Пиесата стъпва върху документален материал за отношенията между легендарни за родната култура фигури – на поета Пейо Яворов и съпругата му Лора Каравелова. Самият автор споделя, че случилото се между тях не е трагична случка от интерес за криминологията, а се дължи на това, че са носители на мощни енергии, събрали в себе си много от духа на епохата, но и характерни не само за тяхното време.
На въпрос защо Яворов и Лора са може би единствената двойка, която за нашата културна история вече е мит и непрекъснато привлича вниманието, Донков посочи, че това се дължи най-вероятно на факта, че тяхната история приключва по трагичен начин. Такива силни страсти са присъщи на живите хора, защото има и такива, които просто съществуват, не чувстват, не живеят, посочи актьорът. Донков изрази несъгласие, че толкова силни наситени усещания са проклятие. „Може да не е точно благословия, но е качество да можеш да обичаш, да страдаш, да се бунтуваш, да се бориш. Ние не знаем какво става след смъртта, но не напразно се казва, че някои хора са по-близо до Бога и той ги прибира по-рано“, посочи актьорът.
Донков допълни, че образът на Яворов му е близък и му става все по-близък с всеки изминал спектакъл. В крайна сметка, това е моята професия - да се приближавам максимално, дори опасно, до образа, каза актьорът. Той не отрече, че тази роля го натоварва силно емоционално, като обясни, че затова е професионалист, за да издържа на такъв тип вълнения. „Един алпинист може да изкачи най-високите върхове – нещо, което аз никога не бих могъл, но пък мога да се натоваря емоционално на сцената и да издържа“, посочи Донков.
Той сподели още, че вярва в постигането на нирвана, при това като състояние на духа, а не като синоним на смъртта. Нирвана вероятно е много трудно изпълнима задача и едва ли всеки може да се справи, но смятам, че може да се намери абсолютното спокойствие, стига човек да работи упорито и целенасочено, обобщи Донков.