От 2015 до 2021 г. лечебните заведения за онкологични заболявания от 16 са станали 42, посочи Сименов. Той отбеляза, че през 2021 г. в сравнение с предходната година лечебните заведения за онкологични заболявания са с едно повече. По думите му, обаче, има много сериозни диспропорции - не повече от десет от тези 42 лечебни заведения имат реална работа със сериозни онкологични заболявания. Има не повече от девет лечебни заведения, през които в годината са минали над 2000 пациенти, в шест болници е имало под 200 пациенти, посочи Симеонов.
За 2021 г. 69 хиляди души са диспансеризирани в 32 от 42 лечебни заведения, отбеляза Първан Симеонов, като например през 2019 г. са били близо 87 хиляди души. Той отбеляза, че лъчелечение се предлага в 23 от лечебните заведения, радиохирургия - в 11 болници в страната, роботизирана хирургия с кибернож - в три, нискодозовата брахитерапия - в четири, стандартната брахитерапия – в 16, и конвенционална телегаматерапия само на едно място.
За миналата година е имало 1657 души в 16 лечебни заведения, за които НЗОК е платила палиативни грижи. За предходния период – 2020 г., палиативни грижи, финансирани от Здравната каса, са получили 1789 души в 17 лечебни заведения, посочи Първан Симеонов. По думите му, няма ръст, а даже има спад.
При намаляващо население на България, имаме увеличаващ се брой лечебни заведение, и при увеличаващи се средства към фармацията, имаме увеличаващи се показатели на смъртност, коментира Първан Симеонов. Той посочи, че в пъти се увеличават средствата за онколекарства, въпреки че смъртността расте. Той отбеляза, че средствата за онколекарства са 246 млн. лева през 2015 г. и 708 млн. лева - през 2021 г., с отстъпките - 571 млн. лева. Социологът посочи, че през 2012 г. от онкологични заболявания са починали 17 900 души, а през 2020 – 19 300 души.
Д-р Станимир Хасърджиев, генерален директор на Националната пациентска организация, представи данните от анкета какво тежи на пациента с онкологично заболяване. На първо място излиза лошото и недружелюбно отношение към пациента, посочи той. Хасърджиев отбеляза, че липсват скринингови програми, които рано да диагностицират заболяването, липсва индивидуалният подход към пациента и мултидисциплинарните екипи. Психологическата помощ излиза на преден план, отбеляза още той. По думите му, пациентите не знаят лекуват ли се по световни стандарти и как сами да подпомогнат собственото си лечение.