Увеличаващ се брой лечебни заведения за онкологични заболявания, но по-малко палиативни грижи, отчита инициативата "Индекс на болниците"

Имаме увеличение на болничните заведения, които се занимават с онкологични заболявания, в същото време нямаме необходимите нива на диспансеризация и дори имаме признаци на намаляване на онова, което се е наложило на Здравната каса да плаща за палиативни грижи, което означава недостатъчна комплексност на услугата. Това коментира социологът Първан Симеонов, който представи наблюденията на "Индекс на болниците" за 2021 г. на пресконференция в БТА на тема "Онкологията в България - действителност и нужда от промени". "Индекс на болниците" е съвместна инициатива на "Галъп интернешънъл болкан" и специализирания сайт clinica.bg.
От 2015 до 2021 г. лечебните заведения за онкологични заболявания от 16 са станали 42, посочи Сименов. Той отбеляза, че през 2021 г. в сравнение с предходната година лечебните заведения за онкологични заболявания са с едно повече. По думите му, обаче, има много сериозни диспропорции - не повече от десет от тези 42  лечебни заведения имат реална работа със сериозни онкологични заболявания. Има не повече от девет лечебни заведения, през които в годината са минали над 2000 пациенти, в шест болници е имало под 200 пациенти, посочи Симеонов.
За 2021 г. 69 хиляди души са диспансеризирани в 32 от 42 лечебни заведения, отбеляза Първан Симеонов, като например през 2019 г. са били близо 87 хиляди души. Той отбеляза, че лъчелечение се предлага в 23 от лечебните заведения, радиохирургия - в 11 болници в страната, роботизирана хирургия с кибернож - в три, нискодозовата брахитерапия - в четири, стандартната брахитерапия – в 16, и конвенционална телегаматерапия само на едно място. 
За миналата година е имало 1657 души в 16 лечебни заведения, за които НЗОК е платила палиативни грижи. За предходния период – 2020 г., палиативни грижи, финансирани от Здравната каса, са получили 1789 души в 17 лечебни заведения, посочи Първан Симеонов. По думите му, няма ръст, а даже има спад.
При намаляващо население на България, имаме увеличаващ се брой лечебни заведение, и при увеличаващи се средства към фармацията, имаме увеличаващи се показатели на смъртност, коментира Първан Симеонов. Той посочи, че в пъти се увеличават средствата за онколекарства, въпреки че смъртността расте. Той отбеляза, че средствата за онколекарства са 246 млн. лева през 2015 г. и 708 млн. лева - през 2021 г., с отстъпките - 571 млн. лева. Социологът посочи, че през 2012 г. от онкологични заболявания са починали 17 900 души, а през 2020 – 19 300 души.
Д-р Станимир Хасърджиев, генерален директор на Националната пациентска организация, представи данните от анкета какво тежи на пациента с онкологично заболяване. На първо място излиза лошото и недружелюбно отношение към пациента, посочи той. Хасърджиев отбеляза, че липсват скринингови програми, които рано да диагностицират заболяването, липсва индивидуалният подход към пациента и мултидисциплинарните екипи. Психологическата помощ излиза на преден план, отбеляза още той. По думите му, пациентите не знаят лекуват ли се по световни стандарти и как сами да подпомогнат собственото си лечение.