Черна гора участва само като наблюдател на срещата на върха, която започва днес в Охрид.
Абазович е заявявал подкрепата си за регионалната инициатива, защото „може да повиши доверието между страните от региона и да подобри комуникацията“, както и „да се използва като средство за по-бърза интеграция в Европейския съюз“.
Сред политиците и обществеността в страната има твърди опоненти на „Отворени Балкани“, които смятат, че евентуалното влизане в тази политическа рамка би означавало крачка назад в процеса на евроинтеграция, защото Черна гора е най-напреднала в преговорите с ЕС. Проектът, иницииран от Сърбия, Албания и Северна Македония преди три години, се възприема донякъде като алтернатива за онези страни от Западните Балкани, които не могат да станат членки на ЕС в близко бъдеще.
Министърът на отбраната и лидер на СДП Рашко Коневич предупреди, че поемането на всякакви задължения „би означавало дестабилизиране на правителството“ и че „включването във всякакви регионални инициативи трябва да бъде плод на диалог“.
Министърът на икономиката Горан Джурович обяви, че правителството ще вземе решение за евентуално присъединяване на Черна гора към инициативата изключително според това дали стимулира процеса на интеграция на страната в ЕС.
Наречена при създаването си „Мини Шенген“ на Балканите, инициативата имаше за цел да улесни свободното движение на хора, капитали и стоки в Шенгенската зона на ЕС първоначално между трите държави, а след това в целия регион. Босна и Черна гора междувременно заявиха, че не виждат особени ползи от това, тъй като облекчаването на пътуванията и търговията вече са обхванати от по-широкото търговско споразумение CEFTA между страните от Югоизточна Европа. Премиерът на Косово Албин Курти коментира, че би предпочел подобрена версия на споразумението CEFTA. Косово и Босна и Херцеговина не подкрепят инициативата.
Черногорската Демократическа партия на социалистите (на президента Мило Джуканович) се противопостави твърдо на присъединяването на Черна гора към „Отворени Балкани“. Джуканович определи проекта като „паралелна инициатива, която да служи като резерв на страните от Западните Балкани, които според тях няма да имат европейска перспектива“.