Водещ на събитието бе Захари Карабашлиев – писател и художествен редактор на издателство „Сиела”. В разговора за книгата се включиха проф. Веселин Методиев – историк и политик; проф. Христо Тодоров – философ, преводач и автор на книги; Ленко Ленков – програмен директор на „Гражданско общество и демократични институции” във фондация „Америка за България”, както и популярният писател Георги Господинов. Встъпителните думи в дискусията бяха от автора на предговора в изданието – Михаил Груев, който е историк, преподавател и председател на Държавна агенция „Архиви”.
Сред гостите на събитието бяха писатели, философи, учени, колеги и приятели на проф. Знеполски. Сред присъстващите се открояваше и Росен Плевнелиев, президент на Република България в периода 2012 - 2017 г.
Проф. Знеполски участва в представянето на книгата „Преподреждането на обществото” от позицията си на основател на Института за изследване на близкото минало. „Големият успех на научната общност на Института е, че те промениха парадигмата за говоренето за комунизма,” посочи ученият. Той, че историята не стои на едно място. „Когато Институтът за изследване на близкото минало стартира, трябваше да се изчистят историческите Авгиеви обори – от фалшиви факти и биографии, фалшиви личности и несправедливости”, каза проф. Знеполски. Той благодари на своите колеги от Института, че тази книга, която всъщност е и последният голям проект, който ръководи, е посветена на него. „Това ме лиши от удоволствието да участвам в тяхната компания, но едно участие има по-малка стойност от такова посвещение”, добави ученият.
„Тук сме да празнуваме както появата на книгата, така и да хвърлим поглед към различните профили на Ивайло Знеполски. Едва когато са събрани в едно, те очертават контура на неговата идейна самоличност – тази на най-висок европейски хуманист”, заяви писателят Захари Карабашлиев. По думите му професорът е не просто преподавател, а учител, който оставя след себе си школа. „Проф. Знеполски е присъствие. Незаобиколимо присъствие”, подчерта писателят. Той допълни, че всяко едно от интелектуалните превъплъщения на професора през годините е било увенчавано не само с резултати, но и със сериозен успех.
Писателят Георги Господинов посочи, че връзката му с проф. Знеполски минава през литературата, тъй като е участвал в негови конференции като автор, засягащ в своите сюжети миналото. „Има хора, които са събиращи, и хора, които са разделящи. Едно от най-големите качества на проф. Знеполски е, че той е събиращ човек”, каза писателят и посочи, че в публиката тази вечер има хора от различни сфери както на науката, така и на изкуството. По думите му Институтът за изследване на близкото минало реабилитира всекидневието на социализма и го извежда извън монументалния разказ за този период. „Полето на всекидневието не е за подценяване, то е част от историята на социализма, на комунизма или на това, което сме живели”, посочи писателят.
Историкът Михаил Груев каза, че Институтът за изследване на близкото минало, ръководен от проф. Знеполски, се е утвърдил като забележителна институция в българската хуманитаристика. По думите му това е така, защото зад нея стои една интердисциплинарност, в която има място и за историци, социолози, политолози, философи и т. н. учени, обединени от личността на Ивайло Знеполски. Груев допълни, че томът „Преподреждането на обществото” е резултат от труда на екипа, който професорът събира и който е проверен във времето. „Да се направи една социална история не е проста задача. Защото там нямаме толкова много събитиен разказ – обратното, имаме вглеждане към различни фини настройки в обществото, в неговата социална тъкан. С други думи – изисква се по-сериозна чувствителност”, посочи историкът.
Проф. Веселин Методиев се съгласи с твърдението на Захари Карабашлиев, че това събитие е двоен празник. „Защото се чества усилието на един човек – Ивайло Знеполски, да се опита да напусне различните видове институционални рамки и да се опита да намери и да създаде нещо ново. Това винаги изисква по-голямо усилие”, посочи Методиев. Той допълни, че второто събитие е самата книга, тъй като тя е писана от научни съмишленици.
Проф. Христо Тодоров посочи, че сборникът е свидетелство и реализация на многогодишната дейност на Института за изследване на близкото минало. „В поредицата „Минало несвършено” на Института между 2007 и 2021 г. са излезли 42 монографии и сборници. Във всички тях от различни ъгли и с различни изследователски цели се осветляват различни страни от историята на комунистическа България”, каза Тодоров. По думите му изданията на Института свидетелстват за наистина внушителен обем изследователска работа, свършена от една сравнително немногобройна група български историци, социолози, културолози, културни антрополози, литературоведи и публицисти. „Тези изследователи поставят своята работа в служба на една голяма обществена задача – разширяването, задълбочаването и уточняването на себеразбирането на съвременното българско общество”, посочи Тодоров. Според него около проф. Знеполски израства група учени, които са преминали през по-различна научна социализация, която им позволява да виждат миналото многомерно, да се движат свободно отвъд дисциплинарните граници и да работят в сравнителен план. „Най-ценното качество на проф. Знеполски? В моите очи той е апостол на диалогичността. Човек, който владее до съвършенство изкуството да се влиза в разговор и да се води разговор. Това изкуство е безценно”, каза Христо Тодоров.
Ленко Ленков каза няколко думи за Института за изследване на близкото минало като неправителствена организация. Според него успехът му е несъмнен и се дължи на обстоятелството, че от самото си начало формулира ясно и категорично една важна обществена задача, с която да се захване – и това е критичното познание за близкото минало. „Успехът на Института се дължи на удивителния екип, който проф. Знеполски създаде в самото начало”, посочи Ленков.
Както писа БТА, научният сборник „Преподреждането на обществото. Страници от социалната история на комунизма в България“ е дело на Райна Гаврилова, Даниел Вачков, Даниела Колева, Мартин Иванов, Момчил Методиев, Михаил Груев, Петя Славова, Пламен Дойнов, Иван Еленков и Петя Кабакчиева.