Пред присъстващите Големинова представи представи дипломата на своя дядо за завършване на НМА, както и удостоверението му за титлата „доктор хонорис кауза“. „Намерих една от първите програмки за 1942 година за едно от 30-те представления, които са се играли. Тя е на немски. Тогава са се правили и на български, и на немски език. Българската между другото е изключително интересна. Тя в момента се подготвя във връзка с една наша идея да я покажем“, коментира Лилия Големинова. Тя цитира част от записите, които композиторът е правил в свои бележници във връзка с произведението. Внучката на Големинов разкри и част от предисторията на „Нестинарка“.
„Благодарение на неговата съпруга Лили Големинова той заминава в Мюнхен след завръщането си от Париж. Там тя специализира, той започва да пише „Нестинарка“, а тя превежда цялата идея и разказа на Константин Петканов, за да може неговият немски учител да даде насоки при написването на „Нестинарка“, добави Лилия Големинова.
Д-р Анелия Янева, Албена Безовска, Олеся Пантикина бяха сред останалите участници в научната конференция. Те представиха информация за корените на обичая нестинарство, историята на „Нестинарка“ и др. Пред присъстващите лекторите припомниха, че произведението е създадено по разказ на Константин Петканов и е направило премиерата си през 1942 г. Тогава то е определено като танцова драма. Хореографията е на Мария Димова. „Това е първият балетен спектакъл, който свързва българския фолклор с немския свободен изразен танц“, каза д-р Янева.
„Нестинарка“ продължава да се играе у нас и до днес. Балетът е поставян и в Чехия, Германия, Русия. Представяна е от балета на Софийската опера в Барселона, Венеция, Франкфурт, а във версията, която Маргарита Арнаудова създава за балет „Арабеск“, е играна в над 50 държави.
Научната конференция по повод 80-ата годишнина на „Нестинарка“ е част от 53-ия международен фестивал „Софийски музикални седмици“.