Предлага се в текстовете от НК за убийство и за телесни повреди да се добавят „хомофобските и трансфобските“ подбуди, както и да се предвидят квалифицирани състави за унищожаване и повреждане на имущество и за палеж, извършени по расистки, ксенофобски, хомофобски и трансфобски подбуди. Предлага се още изричното включване в съставите на престъпленията от омраза на признаците „сексуална ориентация, пол, полова идентичност и изражение на пола“.
Отново се предлагат изменения в областта на престъпленията по транспорта в съответствие с призивите на прокуратурата за завишаване на санкциите при управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол и/или наркотични вещества, както и за вземане на мерки с цел превенция. Предвижда се създаването на нова разпоредба за отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство, когато то е собственост на дееца.
В експертните предложенията се предвижда още изрична възможност за смекчаване или изключване на наказуемостта за подсъдими, които са допринесли за разкриване и доказване на престъпленията. Както и използването на т.нар. сътрудничещ свидетел – член на престъпно сдружение, който е готов да сътрудничи на разследването.
Като сериозен проблем за ефективността на борбата с корупцията е дефинирано определянето на провокацията към подкуп като престъпление. За да се даде възможност за своевременно разкриване и доказване на подкупа провокацията не следва да е престъпление, а да се използва като проактивен инструмент и дори като специално разузнавателно средство, смятат от прокуратурата.
Обърнато е внимание и на необходимостта от криминализиране на поробването - факт в повече от 25 държави от ЕС, но не и в България. Също така в предложенията е акцентирано върху текстовете от НК за „трафик на хора“, в посока да се обхванат всички форми на трафик, включително продажба на новородени.
В предложението е направен анализ и на съществуващите проблеми при прилагането на съставите, свързани със засягане на финансовите интереси на Европейския съюз. Според прокуратурата голяма част от проблемите произтичат от непълното транспониране от страна на българската държава на Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза. Действащото законодателство не отговаря в пълна степен на задълженията ни по Директивата за налагане на ефективни, пропорционални и възпиращи наказателни санкции, посочват от прокуратурата. Дава се пример с това, че не е предвиден отделен престъпен състав за незаконното разходване на европейски средства чрез възлагане на обществени поръчки, липсват квалифициращи признаци при престъпленията по служба, свързани с действия, засягащи финансовите интереси на ЕС, документната измама трудно намира приложение при злоупотреби с пари на ЕС.