Богатството е да предаваш щастие на хората чрез занаята си, казва майсторът грънчар Захари Иванов

Да изработиш сам глинен съд на крачно грънчарско колело, да усетиш как глината се подчинява на ръцете ти, придобива формата, която си пожелал – до това имаха възможността да се докоснат плевенчани на различна възраст чрез майстор Захари Иванов. Той гостува в Плевен по покана на Народно читалище "Съгласие 1869" и отвори, макар и за ден, свое ателие във фоайето на културния институт.  
"За мен грънчарството е осмисляне на скромното ми съществуване, емоция, всичко", каза пред БТА майстор Захари, който се занимава с точене на глинени съдове малко повече от 20 години. И, както всеки занаят, и този има своите тайни, но "с малко повече воля, търпение и любов, към това което правиш, ги разкриваш, поне едната част. И занаятът тогава вече става твой и осмисля съществуването ти".
Майстор Захари е показал чрез уроци на повече от 2000 души как да изработят сами глинен съд. "Виждах интереса към керамиката и реших малкото знания, които имам, да ги предам на хората, поискали да се занимават с грънчарството дори само като хоби", казва майсторът.
По думите му под неговите напътствия и помощ, с малко упорство, учениците му успяват за около 14 часа да изработят сами на грънчарско колело ваза или саксия. 
Най-трудният за ваене съд все още му предстои
"Всеки, който завършва в Троян средното си образование в училището по приложни изкуства, трябваше да направи стомна, направиш ли я – показваш, че си придобил прилични знания", разказва грънчарят. И добавя, че се надява най-трудният за изработка съд тепърва да му предстои и "да го направя към 90-ата си годишнина, защото иначе какво ще ме предизвиква, трябва да има нещо, което да ме кара да вървя напред".
Скромно и без да се замисля, Захари казва, че не се счита за майстор. "Вики (бел. авт. Виктория Бешлийска) ме нарече майстор, аз не се считам за такъв. Обичам да работя с глина, да въвеждам хората в друг свят. Докосвайки се до глината те имат своите преживявания, своите емоции и това ме зарежда. Когато остана сам в ателието си, мисля върху други мои идеи, които искам да развивам", обяснява грънчарят. 
Въпреки че е възпитаник на Троянската керамична школа, Захари Иванов е "влюбен", както сам той казва, в бусинската керамика. Именно нейните майстори, съхранили вековни традиции, вдъхновяват писателката Виктория Бешлийска за сюжета на романа ѝ "Глина". Един от съдовете, които прави героят от романа майстор Велико, е "дяволската стомна". Правил съм я не един път, разкрива Захари. Работейки със семейството на Стефка и Сашо от Бусинци, съм точил много такива стомни по поръчка за техни клиенти, допълва той. Захари Иванов казва, че Бусинската керамична школа е една съкровищница и от нея черпи идеи, сили, вдъхновение. 
Чрез изкуството може да се помага
Когато започва войната в Украйна и първите бежанци вече са на границата на България, Захари Иванов решава да помогне. Той обявява чрез близки и познати, че в своя керамичен център в столичния квартал "Люлин" всеки може да дойде и да вземе урок по грънчарство, като сумата за него ще бъде дарена в подкрепа на украинци, бягащи от войната. За около 11 дни в каузата се включват 43 души. Събраните от уроците пари са разпределени между три семейства.
"Аз съм богат, по-богат от мен няма – над 2000 души са дошли при мен, докоснали са се до глината, изработили са свой съд, който след това изпичам, давам им го и това е много приятна емоция. Чувствам се полезен с това, че мога да даря щастие на хората", казва за себе си Захари Иванов. И, без да се замисли, допълва, че ще се занимава с изработването на глинени съдове, "докато диша".
Захари Иванов е родом от плевенско село Комарево. Завършва специалност „Керамика” в Национална художествена академия през 2001г. при проф. Ивана Енева и от тогава участва в редица изложби и демонстрации на българската керамика.