„Досега не сме видели такава инициатива от страна на двете правителства. Защо това не се случва, не мога да кажа, не знам”, допълни той.
Тодоров каза, че в историческата комисия се дискутирало и по отношение на съвместното честване на Гоце Делчев, като македонската страна настоява да бъде отбелязано защо Гоце е важен за Република Северна Македония и защо е важна личност за България, „а не да се утвърждават някакви биографични характеристики, които горе-долу са познати на обществата в двете държави. Това решение също трябва да бъде на базата на европейските ценности, както е записано в договора", посочи Тодоров.
Според него историците имат своето място и те не могат да бъдат изключени от търсенето на решение на проблема, понякога те самите са част от проблема, но политическите въпроси трябва да бъдат решавани от политиците.
„Не е добре, когато политиците говорят за история. В търсенето на решения на сегашните проблеми, политиците разкрасяват миналото. И това е проблем, защото само усложнява проблемите. При това те всъщност не пазят историята, не пазят някаква национална идентичност, а често пъти създават една политическа митология, която е противоположна на историческата наука”, каза той.
Тодоров посочи, че без съмнение има спор между две историографии, „но не може един историографски проблем да бъде издигнат на толкова високо политическо ниво и не може една държава да казва на друга държава как да дефинира своята идентичност.”
Според историка проблемът между двете държави може да се реши с много съвместни проекти, за да може да се преодолее вече съществуващият антагонизъм, който сега е по-голям, отколкото преди подписването на Договора за приятелство.
„Този спор не е нов. Той е от 1948 година или дори от още по-рано. На моменти той става ожесточен. Елитите в двете държави трябва да внимават той да не прерасне в спор между двата народа. Ако това се случи, ще бъде още по-труден за решаване”, смята Тодоров.
По думите му различията с които се сблъскват в работата на историческата комисия са свързани с различната методология за работа и от това произлизат проблемите и липсата на резултати, въпреки дългите дискусии. Но историческата комисия не е орган, който да каже: „от утре така ще се разглеждат нещата”, тя трябва да даде препоръки на правителствата как да се променят учебниците и вторият аспект на работата й е свързан с предложенията за съвместните чествания.
„Историците на Балканите като цяло често излизат от рамката на науката, често виждаме как политически митове доминират в историческия наратив на обществата. И историците трябва да си върнат науката, да не я дават на хора, които злоупотребяват с нея за политически цели”, смята Тодоров, който допълни, че не може историята и историческата комисия за бъде в основата на политическото договаряне между две държави, "защото когато политици се договарят за миналото, това води по лош път и е сигнал, че има авторитарност в двете общества".