Турция се противопостави на присъединяването на Финландия Швеция към НАТО с аргумента, че в тях се намират хора, свързани с Кюрдската работническа партия (ПКК) и Фетхуллахистката терористична организация (ФЕТО), която според Анкара стои зад опита за преврат през 2016 г., както и поради факта, че Финландия и Швеция са спрели износа си на оръжия за Турция през 2019 г.
Докато Швеция и Финландия заявяват, че разговорите с Турция ще продължат до разрешаване на спора, Ердоган посочи в сряда, че Анкара не е получила никакви предложения по своите искания, които включват спиране на подкрепата за групировки, които Турция разглежда като терористични, екстрадиране на заподозрени лица, издирвани от Турция, и отмяна на оръжейното ембарго срещу Анкара.
Ибрахим Калън, който е и главен външнополитически съветник на президента Реджеп Тайип Ердоган, заяви пред испанския в."Ел Паис", че отговорът на Финландия и Швеция на исканията на Турция ще определи дали може да бъде постигнат напредък преди срещата на върха на НАТО в Мадрид на 29-30 юни.
"Това зависи от действията на Швеция и Финландия", каза Калън.
"Когато видим напредък по нашите искания, тогава процесът ще се придвижи напред. НАТО не е туристически, нито икономически съюз; той е съюз за сигурност, което означава, че той трябва да осигури сигурност на всички свои членки еднакво и справедливо", посочи турският президентски говорител.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви при посещение във Вашингтон тази седмица, че ще свика на среща в Брюксел в близките дни високопоставени представители от Финландия, Швеция и Турция, за да обсъдят въпроса.
За приемането на кандидатура за присъединяване към НАТО се изисква подкрепата на всяка една от 30-те страни членки. Турция заяви, че няма да промени позицията си, ако двете скандинавски държави не предприемат "конкретни стъпки" във връзка с нейните безпокойства.