По отношение на етническата принадлежност 30% от анкетираните смятат, че резултатите дават реалистична картина, докато 42% смятат, че не представят реалистична картина на ситуацията, останалите 28% нямат мнение. Процентът при православните респонденти е 30% срещу 45%, които смятат, че това не е реалистична картина, докато сред мюсюлманите съотношението е 34% срещу 37%. „От това може да се направи изводът, че за по-голям процент граждани, особено тези с православна деноминация, резултатите от преброяването са противоречиви и не отразяват реалното положение по отношение на етническата принадлежност в страната. Това със сигурност се дължи преди всичко на условията (ковид пандемията, кампания за бойкот на преброяването и спорния закон), при които се проведе преброяването през септември миналата година, но и на резултатите, при които имаше висок процент на т.нар. административно преброени лица без ясно изразена етническа принадлежност”, пише в анализа на проучването.
На въпроса дали са декларирали своята етническа или религиозна принадлежност при преброяването 72% от респондентите отговарят утвърдително, а 15% заявяват, че не са декларирали религиозната си принадлежност, като от православните християни 68% са отговорили с „да“, докато при мюсюлманите този процент е 93. По отношение на етническата принадлежност 75% са заявили, че са я декларирали, а 12% отговарят отрицателно, като и тук има разлика между православни християни, от които 71% са отговорили утвърдително, и мюсюлмани, при които процентът е по-висок- 93%. Четири процента от анкетираните отговарят утвърдително на това дали някой им е предложил каква етническата принадлежност да впишат в преброяването, а 7% отговарят положително за религиозната си принадлежност.
Голяма част - 65% от анкетираните - смятат, че в преброяването трябва да има колона за етническа принадлежност, а малко по-малко от 58%, че трябва да има графа за религиозна принадлеждност.
Общо 56,6% от анкетираните смятат, че кампанията за бойкот на преброяването е била контрапродуктивна.
Изследването е изготвено преди и по време на публикуването на резултатите от преброяването в Република Северна Македония и е проведено през първата половина на април 2022 г., непосредствено след представянето на резултатите от Държавната статистическа служба на 30 март 2022 г.
Проучването включва 1114 респонденти, запазили общото съотношение по основни демографски характеристики като пол, възраст, професия и образование. Стратификацията е в съответствие с последните данни на Държавната статистическа служба. Граничната грешка е между +/- 3,2 процента.
Преброяването на населението в Република Северна Македония беше осъществено през септември 2020 г. и 20 години след предишното, а при представянето на резултатите беше обявено, че над 130 000 души са преброени административно, т.е. не са изразили лично етническата си и религиозна принадлежност и тя липсва в крайните резултати, а няколко дни след официалното обявяване на резултатите, в частта им за религиозната принадлежност бяха нанесени корекции. Според Държавната статистическа служба причината е била техническа грешка при попълването на таблиците.