Предложението учебната 2023/2024 г. да е от 7 септември трябва да е свързано с важните теми в образованието, казват от асоциация "Родители" 

През изминалата седмица министърът на образованието и науката акад. Николай Денков отново повдигна въпроса за началото на учебната 2023/2024 година с предложение то да бъде променено от 15 септември на 7 септември. Притеснението на асоциацията "Родители" е, че предложението за промяна на продължителността на учебната година отново измества фокуса на разговор от наистина важните въпроси и теми, които стоят пред образованието, посочват от организацията. "Удължаването на учебната година с една седмица по никакъв начин няма да разреши сериозни проблеми, които има в системата и за които от година алармираме, и предлагаме своята подкрепа за разрешаването им", заявяват от асоциацията "Родители". Според организацията дългият престой в училище не гарантира повече знания и умения за децата. Напротив, повече от  същото и по същия начин води до спадане и изцяло загуба на мотивация, а не до повишаване на резултатите. Първият и най-важен въпрос е за качеството на образованието, което се предлага на децата във България. Качествено образование е такова, което отговаря на нуждите на тези, за които е създадено. Което подготвя децата да се справят в житейските ситуации, като използват знанията и уменията си от училище. А именно, подготвя функционално грамотни деца, притежаващи ключови компетентности. Образование, което помага на децата да открият своите дълбоки интереси и ги подкрепя да поемат по пътя на изследването им, за да намерят истинското си призвание, с което да се чувстват реализирани и полезни за себе си и обществото. Това са основните акценти в становището, което асоциацията "Родители" изпрати до министъра на образованието и науката акад. Николай Денков, и до Мария Гайдарова - заместник-министър на образованието, с апел разговорът да се води в контекста на цялостна визия и анализ за качествено и съвременно образование на децата, както и да се вземе предвид мнението на родителите, каза за БТА Яна Алексиева - изпълнителен директор на асоциацията "Родители". Според анкета, която асоциация "Родители" е направила сред 2000 родители, 73 процента - категорично не одобряват предложението, 8 процента са посочили "по-скоро не одобрявам" и така процентът на неодобрение е 81. Родителите в много по-голяма степен очакват съдържателна реформа в образованието и не са склонни да приемат формални промени, като продължителността на учебната година.  Изследването е направено от асоциация "Родители" в периода 4-7 февруари, чрез онлайн  анкета. На нея са отговорили 1939 родители, сред които 22 процента са посочили, че имат дете в детската градина, 46 процента - че имат дете в 1-4 клас, 32 процента - в 5-7 клас, а 35 процента - че имат дете в 8-12 клас. Извадката е случайна, но не е представителна за съвкупността на родителите в България и изводите от проучването се отнасят само за отговорилите на въпросника, уточняват от асоциацията. И допълват, че извадката е доминирана от жени (93 на сто), предимно градско население (столица - 53 на сто, областен град - 32 на сто, друг град - 12 на сто, село - 2,5 на сто), като средната възраст на респондентите е 41,5 години. Отговорилите родители са високообразовани (92 на сто са с висше образование и 8 на сто са със средно образование) и в мнозинството си са омъжени/женени (66 на сто), или живеят на семейни начала (22 на сто). 6 на сто са разведените, а други 5 на сто са неомъжените.
 Какви са отговорите на въпроса за предложението учебната година да започва през първите дни на септември? Мнозинството от родителите - 73 процента, категорично не одобряват предложението. Ако към тях се прибави и делът на тези, които са посочили "по-скоро не одобрявам", то процентът на неодобрение става 81. Едва всеки десети (10 процента) е отговорил, че напълно одобрява мярката. Много различни са историите на одобрението и неодобрението на това предложение, информират от асоциацията "Родители". И отбелязват, че започват с причините за неодобрение, тъй като мнозинството родители са на тази позиция. Има няколко навързващи се твърдения, изказани от родителите - на първо място това, че децата са претоварени по време на учебната година и имат нужда от дълга лятна почивка (19 на сто), през която да са на открито и да пътуват. Причината за това претоварване родителите виждат в прекалено претоварения учебен план и в преподавания материал, който трябва да се преструктурира и олекоти (9 на сто), за да има повече часове за упражнения и усвояването му. Те не вярват, че двете седмици ще допринесат за по-доброто и качествено образование. Много родители виждат в това предложение формална мярка, безсмислено удължаване, а не същностна реформа, която според тях е необходима и трябва да е на първо място съдържателна - в учебния план и материала, и едва след това да се разсъждава необходимо ли е местене на датите за първия учебен ден. Втората линия е прагматичната - училищата не са оборудвани с климатици за топлото време в началото на септември (15 процента). Не трябва да се подценява и традицията в България 15 септември да е първият учебен ден (14 процента). Отбелязва се отново скъсяването на лятната ваканция (14 процента), както и фактът, че за много семейства това е време за семейни почивки (14 процента), което пък може да се окаже причина и за доста деца да пропуснат първите две седмици. Не трябва да се забравя, че започването по-рано означава и значително съкращаване на  почивката на учителите, споменато от родители и учители в извадката, отбелязват от организацията. И уточняват, че "броят на процентите надвишава 100, тъй като има родители с повече от едно дете в различни образователни степени". В изследването се посочва, че в огромната си част родителите, които одобряват предложението за по-ранното начало на учебната година, го правят при условие, че децата имат повече ваканции през учебната година (40 на сто). За 24 на сто ваканцията е твърде дълга и може да доведе до загуба на навици и забравяне на учебния материал (6 на сто). Това време може да се използва за повече учене и преговор (12 на сто), тъй като родителите регистрират пропуски по време на дистанционното обучение и ученето може да е по-равномерно (8 на сто), а не с "препускане" - позиция, по която одобряващите предложението се солидаризират с тези, които не го одобряват. Според родители евентуално ранно започване на учебната година би се отразило значително на плановете на семействата за лятото Родителите са категорични, че, ако годината започва две седмици по-рано, те трябва да бъдат заети с извънкласни дейности - на първо място с преходи сред природата (36 на сто) и с еднодневни екскурзии до музеи, манастири и паркове (31 на сто). С близка честота на посочвания са и дейностите за сплотяване на класа (21 на сто) и по-дългите екскурзии с цел посещение на исторически обекти (20 на сто). Посочват се и "работните" екскурзии, за да видят децата как работят ВЕЦ, язовири, летища и други обекти, интересни за тях. Като цяло, екскурзиите са най-желаният начин да се прекарва това време. Едва с честота от 12 на сто се посочва "с повече учене - преговори и затвърждаване на материала" и още по-ниско - "проектна работа с децата" (8 на сто). Евентуално ранно започване на учебната година би се отразило значително на плановете на семействата за лятото. Това би засегнало общо над 3/4 от родителите (78 на сто), като за 60 на сто би се отразило много, а за 18 на сто - донякъде.  Родителите отбелязват, че първата половина на септември е време за изгодно пътуване на семейна почивка, а и честовремето в този период е хубаво. Идеята за седмица за адаптация на всеки клас, така че децата да се опознаят със своите съученици и учители или да се настроят към училищния живот след ваканцията, а родителите да имат време и възможност да се запознаят с учителите, с другите родители, с ръководството и училището на своите деца, се приема по-скоро с неодобрение (33 на сто - напълно не одобрявам срещу 18 на сто одобрявам напълно). На родителите е предложен за мнение модел на учебната година, при който тя започва в началото на септември и завършва в края на юни, като има есенна ваканция (14 дни), коледна ваканция, февруарско-мартенска ваканция (14 дни), априлско-майска ваканция (14 дни). Като цяло, обаче те не одобряват този модел. Неодобрението е предизвикано най-вече от факта, че родителите в голямата си част очакват промяна на съдържанието на учебния материал, а не толкова на формата на учебната година, поясняват от организацията. От проучването може да се заключи, че на този етап родителите в много по-голяма степен очакват съдържателна реформа в образованието и не са склонни да приемат формални промени, като продължителността на учебната година, обобщават от асоциацията "Родители".
 
Учебната 2022/2023 година ще започне на 15 септември, обяви многократно образователният министър акад. Николай Денков
Министър Николай Денков предложи от 2023 г. учебната година да започва от 7 септември, като това се обсъжда със социалните партньори в средното образование. За да може да има промяна в началото на учебната година, трябва да бъде променен Законът за предучилищното и училищното образование.
Следващата учебна година - 2022/2023 година, ще започне на 15 септември, обяви много пъти пред медиите образователният министър акад. Николай Денков.