За целите на проучването авторите му са изследвали съотношението на цинкови изотопи в зъбите на изчезналата акула мегалодон, както и на изкопаеми и съвременни големи бели акули.
Направеният анализ разкрива мястото на тези животни в хранителните вериги. Ранният плиоцен (5,3-3,6 милиона години) се оказва време, в което видовете са могли да се конкурират за плячка, въпреки че са се различавали съществено по размер. Тази конкуренция вероятно е станала една от причините за изчезването на мегалодоните.
Мегалодонът (Otodus megalodon) е изчезнал вид акула, живял преди 3,6-23 милиона години. Тези същества са достигали до 20 метра дължина, докато най-голямата съвременна голяма бяла акула е дълга само 6 метра.
Учените отдавна търсят и анализират причините, които може да са довели до изчезването на мегалодоните. Традиционно се смята, че основен фактор е диетата на акулите.
Авторите на настоящото изследване са анализирали съотношението на стабилните цинкови изотопи в зъбите на съвременни и изкопаеми акули, включително мегалодони от ранния плиоцен (преди 5,3-3,6 милиона години) и ранния миоцен (преди 20,4-16 милиона години), както и на големи бели акули.
"Резултатите показват, че както мегалодонът, така и неговите предшественици са били върховни хищници на върха на хранителните си вериги", казва съавторът на изследването Майкъл Грифитс. "Наистина забележителното обаче е, че съотношението на цинковите изотопи в зъбите показва, че първите бели акули са заемали същото място в хранителната верига като много по-големите мегалодони", допълва ученият.
Следователно в началото на плиоцена видовете са се конкурирали за една и съща плячка и появата на белите акули може да е била една от причините за изчезването на мегалодоните.
Проучването също така показва, че цинковите изотопи могат да се използват за изучаване на храненето на изчезнали животни. Този метод може да се приложи и за други групи изкопаеми организми, включително и за предшествениците на човека.