На президентските избори на 9 март южнокорейците избраха за свой нов президент консерватора Юн Сук-йол. Кандидатът на опозицията победи съперника си от либералите И Дже-мьон с незначителна преднина от 48,56 срещу 47,83 процента.
Наблюдатели веднага изразиха очакване, че в следвания досега външнополитически курс от либералите в лицето на предишния президент Мун Дже-ин (който по конституция нямаше право да се кандидатира за втори петгодишен мандат), смятан за по-мек и отстъпчив, ще настъпи осезаема промяна към втвърдяване.
За това загатна и интервю, което Юн даде миналата седмица за Си Ен Ен.
В него той обяви, че времето на отстъпките към Северна Корея е приключило и инициативата за всякакъв по-нататъшен диалог трябва да дойде от Пхенян и в частност от севернокорейския лидер Ким Чен-ун.
„Смятам, че топката в момента е в полето на председателя Ким – той трябва да избере дали ще води диалог с нас“, каза Юн в интервюто за американската медия.
От началото на годината Северна Корея е извършила 15 ракетни изпитания – повече, отколкото за последните две години взети заедно – а миналия месец Ким обеща ускорено развитие на севернокорейските ядрени сили.
Юн заяви пред Си Ен Ен, че Южна Корея и съюзниците ѝ са подготвени за всякакви предизвикателства от страна на КНДР.
„Няма да правим отстъпки само и само да си спестим временно севернокорейските провокации и конфликта“, каза той, имайки предвид помирителната стратегия на предишното либерално правителство. „Този подход от последните пет години се оказа провал.“
Юн, начинаещ в политиката бивш главен прокурор, постоянно подчертава, че е привърженик на по-твърдия курс към Пхенян и че желае Южна Корея да има по-силна армия. Това по същество е скъсване с политиката на Мун, който призоваваше за диалог и помирение, отбелязва Си Ен Ен.
Въпреки това Юн заяви, че не иска „крах“ на Северна Корея.
„Това, което искам, е благоденствие за целия Корейки полуостров“, каза той. Но направи следната уговорка: „Не смятам, че засилването на севернокорейския ядрен потенциал помага за укрепването на международния мир“.
В предизборната си кампания Юн неотклонно изтъкваше важността на съюза на страната си със САЩ в сферата на сигурността. Че при него двустранните отношения с Вашингтон вероятно ще се задълбочат, особено в отбраната, пролича ясно от срещата му миналата седмица с американския президент Джо Байдън в Сеул.
На срещата държавният глава на САЩ обяви, че двустранното сътрудничество с Южна Корея е достигнало „нови висини“. В съвместното комюнике след разговорите си двамата президенти съобщиха, че Сеул и Вашингтон ще започнат разговори за възобновяване на общите военни учения, които бяха преустановени при предшественика на Байдън Доналд Тръмп, и дори за разширяване на обхвата им.
Подобен развой вероятно ще ядоса Северна Корея, отбелязва Си Ен Ен.
Юн защити военното сближаване със САЩ, заявявайки, че то е с чисто отбранителен характер и че в случай на нападение Вашингтон ще „разпъне“ над Южна Корея ракетно-ядрения си чадър. Но новият южнокорейски президент уточни, че е противник на връщането на тактическите ядрени оръжия на Корейския полуостров и че има и други начини за засилване на сътрудничеството със САЩ и регионалните съюзници.
Друг важен момент от засилването на партньорството с Вашингтон е намерението на Юн да присъедини страната си към обявения от Байдън по време на азиатската му обиколка миналата седмица нов регионален икономически пакт, наричан Индийско-тихоокеанска икономическа рамка и смятан за противовес на китайското влияние в региона.
Юн добави, че се обмисля и включване на Сеул в няколко работни групи на КУАД – четиристранния диалог за сътрудничество между САЩ, Австралия, Индия и Япония. Но южнокорейският президент не каза, че страната му непременно ще се стреми към пълноправно членство в това обединение.
КУАД се активизира като организация едва през последните години в отговор на териториалните претенции на Китай в региона. Пекин заклейми обединението като антикитайска „клика“, която е носител на „отровното“ мислене от времената на Студената война.
Характерно за външната политика на Южна Корея е, че тя от години се опитва да намери равновесието между съюза със САЩ и разрастващите се икономически връзки с Китай. Но през последните години китайско-южнокорейските отношения се обтегнаха, отбелязва Си Ен Ен.
Юн през цялата си предизборна кампания показваше по-хладно отношение към Китай от съперника си и описваше Пекин като икономически конкурент.
Помолен да коментира дали сближението със САЩ няма да подразни Китай, южнокорейският президент заяви, че не смята, че има опасност от ответни икономически действия от страна на Пекин. „Южна Корея и Китай са взаимно зависими от икономическото си сътрудничество, затова не мисля, че за Китай е разумно да показва прекалена чувствителност по този въпрос“, каза Юн.
Авторитетното списание „Форин полиси“ изрази скептичност, че при новия южнокорейски президент ще има някаква особена промяна в политиката към Северна Корея и Китай.
Според изданието в курса към двата комунистически съседа ще има някои изменения, но те ще бъдат незначителни, тъй като южнокорейската политика към тези страни от години се движи в едни и същи коловози. Това са отношения, които следват своя логика, изначално изключваща твърдостта и конфронтацията, отбелязва авторът на статията.
И тази ситуация винаги се е запазвала, без значение дали на власт са южнокорейските либерали, които обикновено са представяни като антиамерикански настроени и по-меки към Северна Корея, или консерваторите, които са смятани за по-безкомпромисни и проамерикански, посочва „Форин полиси“. Същото може да се каже и за отношението на двете основни политически сили в Южна Корея към Китай, въпрос, по който отново либералите са смятани за по-склонни на отстъпки, а консерваторите за по-непреклонни.
Тоест ако и каквито и промени да има, те ще бъдат плод колкото на идеология, толкова и на личността на Юн, отбелязва изданието.
Какъв ще бъде курсът на Юн към двата съседа, по-твърд или по-мек, предстои да видим, но фактите са такива, че регионът се очертава като трайно огнище на напрежение и арена на геополитическо противопоставяне. От едната страна на Южна Корея е Северна Корея и опасността от ракетно-ядрените ѝ изпитания, а от другата е изострената обстановка около Тайван, което не вещае голямо спокойствие за управлението на Юн във външнополитически план, поне в началото на мандата му.