"Убеден съм, че ще приемат положително решението ми. Нека уточним. Има два клуба – ЦСКА-София и ЦСКА 1948. Не виждам проблем, след като не съм искан в другия клуб. Аз реално бях изгонен втори път в рамките на десет месеца. Но това е решение на ръководството – така са преценили, така са направили. Аз съм професионалист и обичам футбола. Не виждам причина някой да се сърди. Преди 10 месеца някой да ме защити, когато ме изгониха? Нямам такъв спомен. Обичам да работя и сега ще работя за друг клуб.
"Решения там се взимат в 12.00 часа през нощта, а най-важните решения между 12 и 3.00 часа след полунощ. Някой да ме е издържал през тези месеци? След като не ме искат, аз ще се оправям сам. Няма огорчение в мене, всеки си носи отговорност за решенията. Преди две години направих невъзможното и сега за три месеца – също. Аз съм спокоен за работата си".
След това се върна към сезона със спечелената Купа на България от ЦСКА-София.
"Имаме девет дни за подготовка. Поемам отбора преди полуфинал с Лудогорец – най-добре играещият отбор у нас. Печелим Купата, завършваме сезона по подобаващ начин. Но в един момент инерцията свършва, разказва още Пенев.
По повод интервюто на Гриша Ганчев бившият номер 9 на националния отбор заяви: "Това интервю беше режисирано и мога да го нарека скалъпена история. Има някои истини, но и много неверни неща.
Казва, че след втория лагер по време на първенството в Банско, тия нашите ще спукат топката. А след този в Турция имаше много контузии. Искам да кажа, че отговорността за подготовката на футболистите я носят старши треньорът и кондиционният треньор. Но аз искам да кажа, че същите футболисти 10 месеца по-рано спечелиха Купата и завършиха първенството по най-добър начин. Ако някой след това не си е свършил работата, това е друг въпрос.
Той взе отношение и за нападките на Ганчев към привържениците на ЦСКА, които се събират на т.нар Дървеното кафе в рамките на стадиона. "Искам само да кажа, че без кибиците от Дървеното – както ги нарича, Гриша Ганчев нямаше да е на "Българска армия".
Преди една година отново им спасих неправилното управление с грешните решения, сега втори път. Без да си слагам медали, вече няколко пъти го правя. Какво получавам в крайна сметка? Неблагодарност!