Най-важното в този свят е красотата - тя е тази, която спасява, лекува рани, вдъхновява, предизвиква доброто у човека, създава онова жадувано доближаване до хармонията и съвършенството. Тази вечна истина е доминантата в творчеството на двама русенски художници, които за първи път подредиха съвместна изложба в залата на улица „Борисова“ 6. Веселка Дойчинова и Маньо Манев доближават своите индивидуални артистични пространства, като прокарват незрими допирателни и провокират възхищението на посетителите в изложбената зала.
Почитателите на вълшебника на цвета и композицията Маньо Манев ще преоткрият новите колоритни подтекстове в работите му. Неговите пейзажи с лодки са всъщност своеобразни портрети - лодките са физиономични, всяка от тях има свой собствен характер и собствена история, която авторът щедро позволява на зрителя да разчете и да си доразкаже сам, поведен през прозирните пространства на магичната Манева реалност. Пейзажите и натюрмортите на живописеца са одухотворени и в тях се усеща силно личностно присъствие - и то е колкото на автора, толкова и на човека, застанал срещу картината, деликатно предизвикан да стане съавтор в богато нюансираното преживяване на всяка от живописните творби.
Маньо Манев е от онези русенски майстори на четката, за които темите „Русе“ и „Реката“ са сред определящите. Но за разлика от мнозина, които спират до илюстрацията и директната калка на прочутото русенско архитектурно наследство, Манев вплита своя Русе и своята Голяма река във фини подтекстове, в силуети, полупрозрачни очертания, в колоритни акценти, които извикват асоциации и пораждат размисли.
Тази дарба - да подариш на зрителя радостта да разкрива и разчита посланията на твореца и по този начин да се усеща съпричастен с неговия талант и с изкуството, е притежание и щастлива привилегия на малцина. Тя е от онези знаци, които ни припомнят, че не всичко можем да си обясним с цифри и с научни факти.
Тази дарба притежава и Веселка Дойчинова, която с платната си на „Борисова“ 6 споделя своите приказни светове, населени с митични персонажи, с мъдри птици и замислени ангели, добродушни харпии и събудени от утринното слънце цветя. В експозицията тя представя и част от впечатляващи и превърнали се в нейна запазена марка портрети на жени-цветя. В тях облаците от цветове са продължение на душевността и характера на всяка от героините и представляват ключа към вълшебните територии на авторката. В изложбата Веселка Дойчинова представя също и четири цветни графики - това е нейният собствен реверанс към специалността, която е завършила във Великотърновския университет - графиката, която от двайсетина години е изместена в творчеството й от живописта.
Двамата с Маньо Манев са от един випуск на ВТУ, но за първи път правят съвместна изложба. Щом сме приели да бъдем заедно в тази зала, значи сме усетили нещо общо между нас, казва Манев. И двамата искаме да покажем колко красота има в нашия свят, въпреки всичко, обяснява Дойчинова.
В работите на Маньо Манев доминантата е реката: лодките, брегът, вечно изтичащата вода, безначалието и безкраят и променящите се светове. В тях авторът вплита своите собствени въпроси и цветни открития, като кани зрителите да добавят и своите. Световете на Веселка Дойчинова са във въздуха. Тя е в облаците, той е в реката - така техните пространства по някакъв незрим начин си говорят и се допълват, но без да нарушават художествената си неприкосновеност.
Какво си пожелават двамата автори, които Русе има късмета да нарича „свои“?
Веселка Дойчинова: „Да имам това, което имам в момента!“.
Маньо Манев: „Да, това е. Да не ни се дава, но и да не ни се отнема! И да продължим да зареждаме с положителна емоция хората чрез нашите картини“.
Изложбата на двамата майстори може да се види до края на тази седмица на „Борисова“ 6.