Киното е войнишки занаят според режисьора Станимир Трифонов

Киното е войнишки занаят. Изкуството там свършва много рано. Това каза в интервю за БТА режисьорът Станимир Трифонов. Премиерата на новия му филм "Блаженият" се състоя снощи в препълнената зала "Европа" на Доходното здание в Русе. Лентата тръгва по кината на 3 юни тази година. Тя е базирана на книгата на Емил Андреев "Боби Блажения и Другия американец", която е по действителен случай - през 1939 г. в хотел "Солун" в Лом отсяда бъдещият американски президент Джон Ф. Кенеди. "Блаженият" е поредният русенски филм в моята кариера. Все нещо въртя, суча и все се връщам в Русе да снимам. Направих своя театрален дебют тук през 1996 г. с постановка на пиесата "Ревека" на Антон Страшимиров", обясни Трифонов. Снимките на продукцията протичат основно в Русе."Настоях световната премиера на "Блаженият" да е в Русе, защото това е първият филмов град в България. Второ, за документалните и за игралните си филми правя първа прожекция в градовете, в които сме снимали. Това е жест на благодарност към хората. Няма да скрия, че без общината и без кинолюбителите - като покойния русенец Владимир Илиев, президент на Националната федерация на алтернативното кино, този филм нямаше да го има. Трето, обичам да слушам душата си и знам, че трябва да дойда тук", каза режисьорът. Писателят Емил Андреев е един от сценаристите на "Блаженият". "С Емил Андреев това ни е втори филм - след "Стъклената река". През две точки минава една права. С Емил имаме закалена бойна служба и работим добре. Още повече, че този път той хареса "Блаженият", но това е шега към Емо", смее се режисьорът. На въпрос защо е избрал Русе за основна част от снимките, а не например Видин или Лом, Трифонов обясни, че дунавските ни градове са феноменални. 
"Блаженият" е обяснение в любов и към хората, и към Русе
"Русе е най-малко бастисаният град от времето на комунизма. Сецесионът и Европа са в Русе. Връщам се тук заради реката, освен заради оцелелите сгради. Такава епоха няма къде да се заснеме на друго място. Взаимна е тази дифузия. Взаимно е чувството и не мога да не се връщам в Русе. Този филм е вид обяснение в любов и към хората, и към града", казва режисьорът. Двете главни роли в "Блаженият" са поверени на дебютантите на голям екран Александър Тонев и на покойната вече Лорина Камбурова. Това е последният български пълнометражен проект с нейно участие. Младата актриса почина на 27 май миналата година. На въпрос какво би казал на Лорина Камбурова, която сигурно гледа филма от небето, през сълзи Трифонов отговаря, че много я обича и й благодари. "Заедно с нея ще остана до края на дните си на 28, на колкото нея си я прибра Бог. Това е дебютът на Лори с голяма главна роля. Това е феноменално талантливо момиче. Това е уникален талант, изключително дисциплинирана. В нея има по нещо от Цветана Манева, от Невена Коканова. Тя е изключително земна. Лорина беше нормално дете от Варна и така игра. Като морско дете усети голямата вода, голямата река", обяснява режисьорът. Трифонов казва, че с напредването на възрастта прави все по-дълги кастинги, все по-трудно избира актьори. "Защото киното е текст и актьори, всичко друго е бошлаф, празни приказки. Киното е войнишки занаят. Изкуството там много рано свършва", обяснява проф. Станимир Трифонов, който е преподавател по филмова и телевизионна режисура. 
Младите актьори имат нужда от грижи, за да не прегорят
Той коментира, че има нужда от специални грижи, за да не прегорят младите актьори, да не бъдат сковани и да покажат най-доброто от себе си. "Това е фундаментален принцип, който се опитвам да обясня на студентите си, които много обичам. Ти им казваш не, а те правят точно обратното. Затова ги оставяш да се набеснеят. Те каталясват, уморяват се и после всичко си става, както трябва. Това показва скромният ми опит на шофьор в киното - така иронично говоря за себе си. Всички сме били дебютанти. Важното е да ги подпреш младите артисти, да усетят, че имат гръб. Дебютантите трябва да бъдат комбинирани с професионалните актьори, защото артистите са много солидарни. Те си помагат. Случва се понякога да се надиграват, но жигосвам това в ембрионален стадий. Това е забранено, това е отбор, това е екип. Така го разбирам, защото филмът не е мой, филмът е на всички", казва режисьорът и споделя, че работи по нов проект. 
Трифонов работи по нов филм
Новият проект е по книгата "Вечерна сватба" на проф. Иван Станков. С нея писателят, преводач и преподавател по българска литература във Великотърновския университет е носител на националната литературна награда "Елиас Канети" в Русе през миналата година. "Вечерна сватба" разказва за любов. Повечето от героите в някакъв вид наистина са съществували преди сто години. Крадци, млади вдовици, гимназистки, следователи, бъчвари, светици, самоубийци, акробати или проститутки – всички те са от най-големия български град на Дунава."Емил Андреев е сценарист на екранизацията, която готвим на прекрасния сборник "Вечерна сватба". С Иван Станков имаме общи натрапчиви мотиви - митологичната река, голямото пътуване", казва Трифонов. Той коментира, че има субсидия по написване на сценария. "Работим по него и трябва да го развием до проект. След това ще го внесем отново на конкурс и дано бъде финансиран", казва Трифонов.
Състоянието на българското кино
Режисьорът коментира, че нашето кино, както и литературата ни, има проблем с жанра. По думите му има много млади и талантливи хора, както и любопитни и талантливи филми на съвременна тема.На въпрос какво ще каже на тези, които смятат, че във времена на война и на икономическа криза не е време за кино, за изкуство, Трифонов заявява: "Сега песимистът ще ви каже - че то кога е време за изкуство бе, аланкоолу. А аз съм неизтребим оптимист и ще ви кажа, че за истинско изкуство винаги има време. Не вярвах, че ще доживеем нова война. Безкрайно обичам Украйна и не повярвах, когато съобщиха по радиото, че е започнала войната. Изпитвам ужас от войната", казва Трифонов.Той споделя още, че било предвидено "Блаженият" да излезе на 1 септември 2019 г., но "хубавите български неуредици направиха така, че едва през 2019 г. почнахме да работим"."Но трябва да се правят филми. Вие трябва да пишете. Трябва да има кореспонденти и на Луната, и на Антарктида, и в Скопие, защото без диалог няма да я свършим тази работа. Винаги е време за изкуство. Знам, че войната няма да се трогне нито от вашите публикации, нито от моите филми. Но това не означава, че трябва да мълчим. А се страхувам, че в България сме много мълчаливи", казва Станимир Трифонов.