След успеха на трилъра си "Законът на Техеран" (2021), 32-годишният Саид Рустаи се завръща с филм за семейство на ръба на разрухата.
Човекът, който олицетворява новата гвардия на иранското кино, разказва за трудностите при правенето на филми в родината му, където цензурата е правило. По думите му режисьорите трябва да се научат да се справят с тази цензура, ако искат да продължат да работят.
"В Иран има червени линии и те са много", казва той.
В средата на месец май ирански режисьори и актьори, сред които награждаваните кинодейци Джафар Панахи и Мохамад Расулоф, осъдиха ареста на няколко техни колеги в Иран.
На въпрос за арестите Саид Рустаи отговаря, че не е запознат в подробности със случая, но не е изненадан. "Много лесно можеш да бъдеш арестуван, ако не спазваш тези червени линии", казва режисьорът.
"За да можете да снимате в Иран, първо трябва да получите разрешение. Получаването на това разрешение е процес. Когато най-накрая го получите, можете да започнете да снимате. Ще трябва обаче да кандидатствате за друго разрешение, за да разпространявате филма си в кината", обяснява той .
Цензурата следователно се упражнява на две нива: първото позволява на правителството да "потвърди" сценария, а второто - да "провери" дали съдържанието на филма отговаря на неговите изисквания. Ако това не е така, правителството ще поиска "промени". Ако режисьорът откаже, филмът няма да бъде показан в страната.
"Получаването на разрешение за предишния ми филм отне почти година", споделя Саид Рустаи.
Дори днес режисьорът не е сигурен, че филмът му "Братята на Лейла", който участва в надпреварата за "Златна палма" в Кан, ще бъде излъчен в Иран.
Въпреки че е получил първото разрешение от правителството на Хасан Рохани, няма гаранция, че новото консервативно президентство, олицетворено от Ебрахим Раиси, ще му позволи да го разпространява.
Изправени пред тази цензура, много режисьори предпочитат да не кандидатстват за разрешение за излъчване и да правят т.нар. "тайни" филми, които изпращат в чужбина, допълва Рустаи.
На въпрос мислил ли е при тези условия някога да напусне страната си, той отговаря: "Не. Това е мястото, където са нашите корени. Това е нашата страна, това е нашият дом".