„Когато стъпихме в длъжност разбрахме, че необяснимо защо нещата с норвежката програма са спрели. Успяхме да задействаме процеса отново и в българската култура се вляха допълнителни 10 млн. лв., които не са от бюджета“, каза министърът.
Той представи и двата проекта на ведомството, включени в Националния план за възстановяване и устойчивост. Те са свързани с развитие на културните и творчески сектори и с дигитализацията на колекции на музеи, библиотеки и архиви. „Това са огромни средства. Особено по първия проект се предвиждат около 80 млн. лв. Той е свързан най-вече с Национален фонд „Култура“. Всъщност битката за реформирането на този фонд е една от най-големите, които водим. Само допреди няколко години той боравеше с една скромна сума в сравнение със сегашните стандарти“, съобщи Атанасов. По думите му, фондът тази година разпределя 30 млн. лв., като в тази сума са и средствата от мерките, свързани с пандемията.
Добавянето на допълнителните 80 млн. лв по плана за възстановяване ще доведе и до необходимост от увеличаване на административния капацитет, добавя министърът.
Сходен проблем се забелязва и във връзка с българските проекти по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. „Когато преди десетина години съм работил с Министерство на културата, там имаше цяла дирекция по европейски програми и проекти. В момента това е съкратено до един отдел с много по-малък състав. Ако преди са били 13, сега са 4“, каза заместник-министърът Юрий Вълковски, като добави, че въпросът предстои да бъде уреден в устройствения правилник на ведомството.
„По отношение на Плана за възстановяване и устойчивост, ние сме много горди с това, че въобще имаме проекти, които са свързани с култура. Според последната статистика от 27 държави, мисля, че само 16 имат проекти, които са директно свързани с култура”, заяви заместник-министърът.
Юрий Вълковски коментира въпроса за бенефициентите. По думите му той е много важен, защото е свързан предстоящи законодателни промени, които се налагат. Според него една от първите законови промени е общините също да бъдат допустим кандидат по проектите, които ще бъдат отворени по Плана за възстановяване и устойчивост. По думите на Вълковски финансирането на читалищата е също е сред приоритетите.
Зорница Александрова от Министерство на културата разказа за програмата за културно предприемачество, която е в ход в момента. „Нейният фокус е насочен към осигуряване на достъп до култура и изкуства в по-отдалечени райони на страната”, каза тя и допълни, че за нея няма ограничения към бенефициентите, които могат да бъдат както читалища, така и неправителствени организации или общини.
Сред темите, коментирани около депутатските въпроси днес, бяха предизвикателствата пред проектите по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и проектите по подходите Интегрирани териториални инвестиции (ИТИ) и „Водено от общностите местно развитие“ (ВОМР) за период 2021-2027 г.