Според юристите на дружеството, ако концесионерите на находищата на подземни богатства преработват добития материал в инсталации, позиционирани в България, държавата ще има реална и пълна информация какво и колко се добива, както и количествата на крайния материал. Това по думите на Харизанов ще увеличи приходите в хазната.
Проектът за наредбата е за определяне на размера, условията, сроковете и реда за заплащане на таксите, но ще се отнася само за новите договори, които ще сключи държавата, смятат от сдружението. Няма анализ кои видове подземни богатства участват в отделните групи, за които са предоставени лицензи за добив, какъв е остатъчният ресурс, кои подземни богатства остават неразработени, за да има смисъл да продължава действието на наредбата в новия й вариант, твърди адвокат Любомир Славков. Според него проектонаредбата е неприложима при действащите договори, защото държавата ще трябва да плати обезщетения на концесионерите за пропуснати ползи, ако поиска преразглеждане на контрактите. Добивният профил на промишлеността е най-важен, да, но въпросът е с добитото какво се случва, допълни Славков. По думите му най-ощетяващият страната договор за добив на подземни богатства е този за мина "Челопеч" и именно той трябва да бъде актуализиран.
От сдружението посочиха, че според документи, които са получили по Закона за достъп до обществена информация, последното допълнително споразумение между държавата и фирмата концесионер в Челопеч от 2015 година договаря цялата информация и документация по концесията да бъде поверителна. Защо все още не е изградена инсталация за преработка на руда в Челопеч, при положение, че това е договорено с допълнително споразумение още през 2008 година, попита риторично адвокат Харизанов. По думите му тогава строително разрешение не е издадено заради пропуски в доклада за Оценката на въздействието върху околната среда, каза Харизанов и допълни, че пречките са поправими.
Всички свои виждания и проучвания относно добива на подземни богатства от сдружението с нестопанска цел "Пловдивски правен комитет" ще оформят и изпратят в писмо до Президентството, Парламента и Министерския съвет.