Това, което се случи преди 25 години, бяха три знакови събития, които до голяма степен определиха съдбата на България до днес, спомни си Стоянов - разрешаването на политическата криза на 4 февруари 1997 г., когато отказах мандат на БСП, подаването на молбата за членство в НАТО и споразумението за Валутния борд. И, когато днес всички новини започват с това в каква тежка криза живеем и в какво тежко време сме, ми се ще да напомня, че времето отпреди 25 години беше може би най-тежкото в новата българска история, отбеляза той.
Стоянов напомни: тогава нямахме 125 милиона, за да си платим житото, България оставаше без хляб, сметките ни бяха блокирани, защото страната ни беше във фалит, но той заяви, че е оптимист, че България върви напред и нагоре, независимо, че у нас продължава да има хора, които носят бремето на прехода.
Ако трябва днешните политици да мислят, то е как, вървейки нагоре, развивайки се икономически, България да успее да обърне внимание на тези хора, които са най-малко защитени, посъветва Стоянов.
Според него идеята да се следва сляпо и винаги общественото мнение в някои исторически моменти може да се окаже неправилната идея. В определени исторически моменти всяка страна има нужда от лидери, които да прогледнат няколко десетилетия напред, отбеляза президентът.
Петър Стоянов е убеден, че начинът да се излезе от кризата е да си повярваме. Ние не можем да стоим на края на стола в Европейския съюз като в последния момент поканен роднина от провинцията, задължително трябва да имаме своя физиономия, свое мнение, свой ясен изказ, каза президентът. Не можем непрекъснато да се тревожим дали сме оценени и дали сме получили достатъчно поздравления и да изпадаме в униние, когато не ги получим - иска се самочувствие, категоричен е Петър Стоянов.