„Обичам страната, жителите ѝ, но видях какво мисли правителството за нас“, споделя 39-годишната модна дизайнерка, с която Франс прес разговаря в „Уъркшоп“, център за бежанци, основан от жител на Будапеща.
В разказ за пътешествието от 2000 км през Молдова и Румъния, извършено заедно с двегодишната ѝ дъщеричка, Кристина обяснява, че по пътя към тях е била проявявана солидарност. При пристигането на унгарската граница обаче нещата се променят.
„Граничарите нито веднъж не ни се усмихнаха“, казва тя и изразява надеждата си, че двете скоро ще идат на по-гостоприемно място.
Експресен престой
От началото на конфликта премиерът националист, който открито се придържа към антимигрантска линия, но изрази готовност да помогне на изпадналите в беда украинци, стигнали до Унгария, неспирно превъзнася гостоприемството, демонстрирано от страната му по отношение на стотици хиляди украински бежанци – според данни на ООН в Унгария са регистрирани общо над 620 000.
Повечето от тях обаче бързо заминават другаде – според властите само 20 000 са поискали статут на „временна защита“, осигуряващ достъп до здравни грижи.
В просторния център „Бе О Ка“ в Будапеща, управляван от държавата, скучаят доброволци. Петдесет и три годишната Анна Чумак, една от малкото бежанци в центъра, смята да отпътува още на другия ден „за Германия, а после за Канада“, където има „роднини“.
Наличието на близки, езикът и перспективите за работа са ключов фактор за избора на страна, в която да градиш нов живот, отбелязват неправителствените организации.
Също като Кристина, Аня Елина има чувството, че не е добре дошла - „украинците не се чувстват добре тук“, обяснява киевчанката, която е танцьорка и хореограф.
Размяна на нападки със Зеленски
„Проблемът е, че Орбан е проруски настроен и бежанците все повтарят, че няма желание да помага на Украйна“, казва 25-годишната млада жена, която е открила брат си в Будапеща и смята да се върне в родината „веднага, щом стане възможно“.
За дванайсет години на власт Виктор Орбан се е сближи с руския президент Владимир Путин. И при все че след избухването на конфликта гласува за санкциите наред с партньорите си от ЕС, той се погрижи „да остане встрани“ от войната.
Отказва да доставя оръжия на Украйна, блокира европейския проект за ембарго върху руския петрол – 58-годишният държавник грижливо поддържа различността си.
Той дори атакува словесно президента Володимир Зеленски, поискал от него „да избере в кой лагер да бъде“.
Фаворизиращите правителството медии в Унгария допринасят за тази атмосфера, като омаловажават военните изстъпления в Украйна и възприемат линията на Кремъл.
Резултатът: според анкетите местните хора не съчувстват особено на украинците. Между другото, за разлика от Полша или Чехия, в Будапеща не е имало нито една мащабна демонстрация, обагрена в синьо и жълто.
Система за убежище, която се разпада
Войната всъщност съживява стари свади между Киев и Будапеща, която вече от години обвинява украинските власти в дискриминация и опити за насилствена езикова асимилация на унгарската диаспора в Украйна.
Освен тези напрежения неправителствените организации изтъкват и ефекта от политиката на Виктор Орбан, водена през последните години.
При управлението на Орбан Унгария се затвори в себе си, постави бариери по своите граници, започна да отблъсква мигрантите и ограничи приемането на молби за убежище в посолствата си по света.
На североизток вратите естествено са отворени за украинците и правилата за тях са смекчени; на юг обаче достъпът откъм Сърбия и Хърватия остава затворен.
Системата за убежище е „разрушена“, за да бъдат разубеждавани бежанците да идват, коментира Анико Бакони от Унгарския Хелзинкски комитет. „Експертните навици на служителите на имиграционните служби и на преводачите например са изгубени“, казва тя.
А бежанците „имат нужда да планират бъдещето си, трябва им цял спектър от услуги, помощ, за да се интегрират, да превърнат Унгария в свой нов дом“, заключава Бакони.
(Андрей Шарков)
(БТА)