Проф. Петко Петков е дългогодишен преподавател в Историческия факултет на Великотърновски университет (ВТУ) "Св. Св. Кирил и Методий".
Проф. Петков разказа пред БТА за сборника „Пътища към Освобождението“. Това е третата книга, в която той събира свои статии от предходни години. В нея са включени 36 студии от периода от 2010 година до днес.
„Интересно е внушението, което се опитвам да представя чрез заглавието „Пътища към Освобождението“, обясни проф. Петко Петков. Според него твърде дълго, включително и днес, хората са си представяли Освобождението на България от османско владичество като еднократен акт, а такова нещо няма как да се случи изведнъж. По тази причина в сборника са включени материали до процеса на създаване на Новата българска държава и след това. „Идеалът на българите от 19 век е да се създаде национално обединена и модерна държава върху всички български земи. Ние имаме признание кои са те още с Фермана за Българската екзархия. Великите сили на Конференцията в Цариград признават същите очертания на българската нация – от Тулча до Охрид, както обичам да казвам“, обясни проф. Петков.
Според него мирният път към Освобождението е зачеркнат с избора на Апостолите и Ботевите другари за радикална развръзка през 1875 г. и с Априлското въстание на следващата година. По думите му пътят на въстанието заставя великите сили да се намесят и да решат българския национален въпрос. “Ние с основание наричаме войната на Русия освободителна, защото в най-голяма степен след нея се стига до създаване на Княжество България“, обясни проф. Петко Петков. Това става с общата воля на всички велики сили, което го прави категорично легитимно, добави той. Създава се и една не толкова легитимна държава Източна Румелия, а много други парчета българска земя приемат друг статут. Оттук тръгва и задачата да се обедини това пространство и да се изгради нова държава след пет века липса на такава, допълни той.
Друга тема, която се разглежда в книгата, е за официалните празници от създаването на Новата българска държава до наше време, което представлява едно изследване как те са се развивали през годините, разказа за БТА авторът. По думите му в България имаме национален празник съвсем отскоро – от 27 февруари 1990 година. До тази дата, в продължение на 111 години, е имало само официални празници, обясни той, като властта е издигала един празник като първостепенен -дълго време това е бил 9 септември. Проф. Петков заяви, че в началото на 1990 година като Национален празник е наложен 3 март и това става без обсъждане, без дискусии и експертно мнение. Той обясни, че оттогава тази дата е станала сакрална и дори експертното говорене за недостатъците, които тя събира, днес се приема като национално отстъпление. „ Няма табута, трябва да се говори за всичко, а националните празници трябва да са тема на широко обсъждане и това е нещо, което много отдавна предлагаме“, каза той. Проф. Петков съобщи, че Исторически факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ е взел решение да организира конференция, на която да се обсъди с аргументи дали не е добре известно време България да има само официални празници и през този период обществената активност да покаже кой празник българският народ приема като Национален. Той подчерта, че не е против трети март, както се твърди за него, а е за широка дискусия без обвинения и определения.
Сборникът „Пътища към Освобождението“ включва и статия по темата за върховете Свети Никола и Шипка, разказа авторът. По думите му темата е актуална, тъй като все още има хора, които не знаят, че върховете са два. „Връх Шипка е върхът, на който е разположен командният полк на ген. Столетов и на който опълченците се прославят съвсем заслужено на 11 август, третия ден от Епопеята, когато войната виси на косъм“, обясни проф. Петков. По думите му Свети Никола е по-високият връх, на който Учредителното събрание взема решение да се изгради храм-паметник в памет на загиналите за Освобождението. Той подчерта, че Свети Никола е по-високият, но не по-славният връх.
Проф. Петков добави, че в книгата са включени и материали за историята на Българската конституция, приемане, промени, отношения между отделни институции, принос на личности и организации, както и отношенията между държавата и църквата в България.