Но въпреки неблагоприятната среда, в която е израснал в общинско жилище в Сидни, човекът, когото от дете наричат Албо, се е издигнал до върха на левоцентристката Австралийска лейбъристка партия и сега е само на едни избори разстояние от възможността да осъществи своята амбиция - да оглави националното правителство.
Изборите бяха насрочени от министър-председателя Скот Морисън за 21 май.
Когато Албанезе е бил малък, за да му бъде спестен скандалът, че е „незаконно“ дете в римокатолическо семейство от работническата класа в социално консервативна Австралия през 1960-те години, му казали, че баща му, италианецът Карло Албанезе, е загинал при автомобилна катастрофа малко след като се оженил в Европа за майка му Мариан Елъри – австралийка от ирландски произход.
Майка му, пенсионирала се по инвалидност заради хроничен ревматоиден артрит, му казала истината, когато той бил на 14 години – че баща му не е мъртъв и родителите му никога не са имали брак.
Карло Албанезе бил стюард на круизен кораб, когато двойката се запознала през 1962 г. по време на единственото пътуване в чужбина на майката. Тя се върнала в Сидни от своето седеммесечно пътешествие през Азия до Великобритания и континентална Европа, вече бременна почти в края на четвъртия месец, според издадената през 2016 г. биография на Антъни Албанезе, озаглавена „Албанезе: да говорим направо.“ („Albanese: Telling it Straight.”).
Тя живеела с родителите си в общинското им жилище в предградието на Сидни Кемпърдаун, където на 2 март 1963 г. се родило единственото й дете.
От преданост към майка си и от страх да не нарани чувствата й Албанезе чакал до смъртта й през 2002 г., преди да потърси баща си.
Баща и син се срещнали през 2009 г. в родния град на бащата Барлета в Южна Италия. Синът бил в Италия за работни срещи като австралийски министър на транспорта и инфраструктурата.
Антъни Албанезе беше министър през шестте години, в които лейбъристите бяха последно на власт, като достигна най-високия си пост – заместник министър-председател, в последните три месеца от управлението на своята партия, приключило с изборите през 2013 г.
„Това говори много добре за нашата страна, че синът на един (самотен) родител, израснал в общинско жилище в Сидни, може да бъде заместник министър-председател на Австралия“, каза Албанезе. Той тъкмо беше победил сина на бивш вицепремиер при гласуване за поста между депутатите от неговата партия.
Но критиците на Албанезе твърдят, че това, което го прави неподходящ за министър-председател, не е скромният му произход, а лявата му политика.
Консервативното правителство настоява, че той ще е най-левият австралийски лидер от почти 50 години след провалилия се реформатор Гоф Уитлам – злополучен герой на лейбъристката партия.
През 1975 г. Уитлам стана единственият австралийски министър-председател, отстранен от длъжност от представител на британската монархия при събития, определяни като конституционна криза.
През краткото си, но бурно тригодишно управление Уитлам въведе безплатно университетско образование, позволило на Албанезе да завърши Университета в Сидни със специалност икономика въпреки скромните си финансови възможности.
Поддръжниците на Албанезе твърдят, че макар да е от т.нар. социалистическа лява фракция на лейбъристите, той е прагматик с доказани умения да взаимодейства с по-консервативните елементи в партията.
Както той самият казва, последната година е преминал през пълна промяна - започнал е да носи по-модерни костюми и очила. Свалил е 18 килограма и според мнозина целта е да се хареса на избирателите.
Албанезе казва, че мислел, че ще умре при удар между две коли в Сидни през януари миналата година и това е било катализатор за решенията му да води по-здравословен живот. Той за кратко се бил примирил с участта, която преди смятал, че е сполетяла баща му.
След катастрофата Албанезе прекарал една нощ в болница и претърпял по думите му външни и вътрешни наранявания, за които не дава подробности. 17-годишното момче, управлявало джипа „Рейндж Ровър“, сблъскал се с доста по-малкия седан „Тойота Камри“ на Албанезе, било обвинено в непредпазливо шофиране.
Попитан в Националния пресклуб на Австралия през януари да обясни кой е, Албанезе отговори, че е син на майка пенсионерка, израснал в сигурна среда, осигурена му от общинското жилище.
Албанезе каза, че бил на 12 години, когато участвал в първата си политическа акция. Той и наемателите на общинските жилища, където живеел, удържали победа срещу предложение на местните власти за продажба на техните домове, което би довело до повишаване на наема им, а акцията включвала отказ да се плаща на общината – т.нар. стачка срещу наемите.
Дългът от неплатения наем бил опростен, а Албанезе определи това като „урок за онези хора, които не са се включили в стачката срещу наемите: солидарността работи“.
„Когато пораснах, разбрах, какво влияние има, може да има, правителството, за да промени животът на хората“, каза Албанезе. "И по-специално, за да създава възможности.“
(БТА)(Илиян Могиларски)