Вицепрезидентът бе специален гост на откриването на експозицията, озаглавена „Яна Язова – родолюбката на XX век“, в която са представени документи, свързани с живота и творчеството на писателката. Изложбата бе открита броени дни преди навършването на 110-ата годишнина от рождението на авторката на „Капитан“, „Последният езичник“, „Александър Македонски“ и др.
„Приемам тази изложба не само като знак на уважение към един български творец. За мен това е уважение, жест към честта на една наистина много голяма жена в истинския смисъл на думата. Има едно нейно изречение, което човек няма как да не запомни и да започне да разсъждава върху него. В едно своите писма, в едно от своите откровения тя казва, че този, който е загубил сражение, не означава, че непременно е победен. Колко пъти самите ние сме предизвикани да си дадем сметка дали когато пътят на това, което правим, това, което мислим и това, което имаме като идеи и искаме да реализираме, някой път губим сраженията, но отново ставаме и продължаваме напред“, каза Йотова.
По думите й самата Яна Язова е пример за сбъдването на тази мисъл на практика. „Едва на 18 години едно наистина младо, ефирно момиче дръзва да се намеси в сериозния културен живот на България през 30-те години“, допълни вицепрезидентът.
„Ние нямаме друг такъв автор, който да е имал за себе си мисията да пише за своя народ от нейното поколение. Тя е имала хиляди възможности да напусне България и да не преживее всичко това, което й се е случвало“, коментира Петър Величков, литературен историк и изследовател на писателката Яна Язова. Той припомни за предложението за брак, което писателката получава от индустриалеца Джон Табаков.
Повече подробности около живота на писателката ще могат да бъдат открити в Сухиндол, където изложбата – в по-голям обем - ще остане постоянна, съобщават организаторите. В експозицията, чийто идеен двигател е кметът на общината инж. Пламен Чернев, е представена и актуалната кауза на изследователите и почитателите на творчеството на Язова – възстановяването на разрушения й гроб.
Яна Язова е псевдоним на родената на 23 май 1912 г. Люба Тодорова Ганчева. Баща ѝ Тодор Ганчев е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, Швейцария. Майка ѝ Радка Бешикташлиева е дъщеря на известен търговец от Цариград. Прадядото на Яна – Христо Стоев Дрянков, е вуйчо на Христо Ботев и съратник на Васил Левски.
Писателката издава стихотворни сборници, чиято тема най-често се свързва с чувствения живот на жената, природните стихии и националната съдбовност. В прозата си Язова показва творческо пристрастие към историята. Тя създава и първия исторически роман с небългарска тематика – „Александър Македонски“.
Деветосептемврийските събития от 1944 г. бележат прелом в съдбата и работата на Яна Язова. Обречена на изолация в продължение на три десетилетия, тя създава и историческата трилогия „Балкани“, състояща се от романите „Левски“, „Бенковски“ и „Шипка“. Книгите са завършени през 1962, като приживе авторката предлага за печат „Левски“. Въпреки че е препоръчан с високи оценки от писателите Димитър Талев и Георги Томалевски, романът е отхвърлен. По-късно, 13 години след смъртта на писателката през 1974 г., той е отпечатан, подготвен по чернови.